Лидери от ППДБ се изживяват като световен авторитет, но са с мания за величие

В четвъртък в 10 часа започва работата си 52-рото Народно събрание, избрано на 19 април т. г. на поредните осми извънредни парламентарни избори. В него партията на доскорошния президент Румен Радев, напуснал „Дондуков“ 2 и станал партиен лидер - „Прогресивна България“ - ще има абсолютно мнозинство от 131 депутати. Според проф. Росен Стоянов въпреки увъртанията, неяснотите и липсата на комуникация в конкретика досега, първият акт на новото правителство, от което ще проличи накъде ще поеме България, е приемането на бюджет 2026. От политиките, описани за реализиране след него, ще станат ясни много неща. Професорът смята още, че са налични свръхочаквания и отговорността е огромна, но ресурсите - най-вече експертния човешки капитал, на новите силни на деня, е силно ограничен.

- Каква вълна от промени можем да очакваме след вълната от победата на Радев? Както бяхте написали във фейсбук „след вълната - пак вълна“, аз бих го изменил в „след мъглата - пак мъгла“?
- Вълна на екзалтирано угодно ренегатство, вълна на клиентелистко преформатиране и преподреждане на държавната хранилка, вълна на венцехвалене от присъдружните подчинени апологети. Но и опит за овладяване на властови, в това число държавни, административни и местни структури, а и опит за въздействие и подчиняване на неправителствени организации, медии, публични говорители и неформални лидери на мнение. Налични са свръхочаквания, отговорността е огромна, ресурсите - най-вече експертния човешки капитал на новите силни на деня е силно ограничен. Въпреки увъртанията, неяснотите и липсата на комуникация в конкретика досега, първият акт на новото правителство, от което ще проличи накъде ще поеме България, е приемането на бюджет 2026. От политиките, описани за реализиране след него, ще станат ясни много неща. И разбира се - внимателно трябва да следим номинациите за външен министър, предложенията за посланици, първите визити на новият министър-председател и изявленията му в „западните“ медии.

- Народът едва ли се вълнува от оставката на Сарафов, но той очаква овладяване на цените на горивата, стоките и услугите. Какво очаквате да направят новите управляващи по този въпрос? 
- Въпреки че изброените във въпроса ви теми са наистина онези, които вълнуват съгражданите ни, парадоксално или не, като основна тема в предизборната кампания бе фиксирано съединяването в едно на мафия, олигархия и корупция, твърдение, строго погледнато, крайно погрешно и манипулативно. Очаквам светкавични действия в следните насоки: бюджет, енергийна сигурност, правосъдна реформа и стъпки за окончателното ни приемане в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). А това с „олигархията“, повярвайте ми, ще си остане „оправдано“ предизборно политическо говорене...

- Генерал - бивш президент, сега лидер на партия с абсолютно мнозинство, самостоятелно правителство, негов президент, съдии от неговата квота в КС, набързо сменен председател на СЕМ - това не са ли перфектни предпоставки за авторитаризъм? Може ли Радев да се поблазни да тръгне в тази посока? Много близки до Радев говорят за чистки...
- Нека да опита. Демокрацията не е даденост, не е статукво, не е подарък. За демокрацията трябва да се борим всекидневно, не трябва да се надяваме или да мечтаем за нея, а трябва да я практикуваме. Както „правим“ и с вярата. И ако някой поиска да ни я отнеме, ограничи дори, трябва да действаме както бихме действали, ако някой иска да ни забрани вярата.

- Как ще коментирате следния парадокс - близо 60 на сто от българите са за европейско развитие на България, а близо милион и половина гласуваха за човек, когото западните медии наричат „Троянски кон на Русия“?
- Няма грешка - 60% от българите, които се обявяват „за“ Европа, са около 3.8 млн души, Радев бе подкрепен от 1.4 млн. души, така че сметката е съвсем точна. Особено важно е, за пореден път, да се направи едно важно отрезвяващо уточнението. Макар и с пълно мнозинство в 52-рия Парламент, Радев получи 44.594% от гласовете, а от имащи право на вот българи пред урните се явиха 51.11%. Това означава, че за екс-президента са гласували... 22,79% от всички, имащи право на глас България. Почти 8 от 10 българи не са избрали нито Радев, нито са гласували за „Прогресивна България“. Разбира се, от своя страна все по-значими са въпросите защо половината избиратели отново не гласуваха, защо за пореден път гласоподавателите у нас се „мятат“ от един политически проект към друг, от един „месия“ към друг. Съвсем друг е въпросът на оценката, идваща отвън - от свободните медии на свободния свят. Изводите са нетрудни, но трудни за преглъщане.

- Прави се паралел между спечелените от Иван Костов избори на 19 април 1997 г. и сега от Радев на 19 април 2026 г. 38-то НС тогава започна с приемането на Декларация за национално съгласие, подкрепена от всички партии - за ЕС, НАТО, валутен борд. Това май няма да се случи с 52-рото НС, как очаквате да заработи то, ще търси ли Радев някакво съгласие с други партии, или ще си работи с неговото послушно мнозинство? Как и кога може то да се пропука?
- Споменатата Декларация бе приета в най-трудните години от т. нар. преход - хиперинфлация, фалити на банки, политическа нестабилност, обществени брожения... Този ход, който можем да определим като състоятелен, необходим, задължителен дори, предопредели възможността да препотвърдим правилната от историческа гледна точка посока на развитие на страната ни - демокрацията, Европа, западната цивилизация. Днес България е пълноправен член на ЕС, НАТО, на еврозоната, и т. н., и т. н. - като че ли нищо не предполага необходимостта от търсене на широко съгласие, особено когато си „спечелил“ с резултата на Радев. Но не, напротив, такова е повече от необходимо. Нацията ни е уморена от избори, мнозинството българи не подкрепят новите властимащи и то в преобладаващата си част. Повече отвсякога ни е нужна легитимност, надскачаща конюнктурния изборен резултат. Нужен е път, посока и цел, нещо повече от „победата“ и мимолетната слава на „новите политици“, повече от имената на които ще чуем за пръв път в публичното пространство. На Радев ще му се наложи да търси определени мнозинства по промени в законодателството там, където това се изисква. Въпросът е - доколко „алчен“ за власт ще е той, дали няма да поиска бързи следващи избори и самостоятелно квалифицирано мнозинство, за да може самостоятелно да направи промени в Конституцията, че дори, недай си Боже, да поиска и стъпки към приемане на нова конституция. Но, както винаги в живота, има една добра и една лоша новина - „пропукването“ в единството на всяка коалиция, партия или политически субект е само въпрос на време. Начините за това са до болка познати. Лошата новина е, че парламентарната опозиция ще е разединена противостояща си, части от нея колабориращи с управляващите, а извънпарламентарните сили са толкова много и толкова различаващи се и екзотично възприемащи демокрацията, че единствено в ръцете на гражданското общество остава да бъде будно, готово и проактивно в защита на демокрацията въобще.

- Ще се задълбочи ли разривът между ПП и ДБ след решението на Асен Василев да влезе от Пловдив и така ключовата фигура на ДБ Манол Пейков да остане извън НС? ДБ вече клекнаха на Василев за Явор Божанков и Даниел Лорер. Сега искат коалиционно споразумение, ще стане ли? Какъв самостоятелен път биха имали двете формации?
- Девет от десет души, ако бъдат попитани днес, ще ви отговорят, че ПП и ДБ са в официална коалиция, че имат и винаги са имали коалиционно споразумение, а някои дори ще твърдят, че са една партия. Или трябва да се превърнат в такава. И когато с немалко основания говорим за самозабравянето и наглостта на доскоро управляващите, трябва да отбележим и самодостатъчността и иначе симпатичното в друга ситуация себеизживяване като непогрешим световен авторитет с мания за величие, характерно за някои лидери от либералния спектър.

Симптоматиката за подобно гранично поведение, определяно от някои специалисти в области извън политологията и за девиантно, бе налична от доста време. Пример има във вашия въпрос, но към него трябва да бъдат прибавени и най-вече присъщото за самонаричащата се „демократична общност“ едва ли не авторство или притежание на моралния императив, абсолютната истина и единствена непогрешимост. За пореден път, но сега с абсолютен успех, ДБ реализираха пренареждане и превес в представителството на „коалицията“ посредством преференциалната си стратегия. Това няма как да не постави под стрес и в неравнопоставеност нечия персонална свръхемоционалност. Та, винаги когато прагматиката отстъпва на ирационалното в политиката, са възможни обрати от кардинален характер дори.

- Прави впечатление, че нито един от лидерите на загубилите партии не подаде оставка след загубата и не пое отговорност, само Крум Зарков поиска вот на доверие. Как ще я карат тези партии с провалените си лидери?
- У нас няма установена такава практика. Няма такава рефлексия и у избирателите, подкрепящите и членовете на съответните партии, които да изискват подобни действия на поемане на политическа отговорност. Липсва и традицията на политическата култура. От Зарков това се очакваше и той го направи, а това може да му донесе единствено позитиви и бъдещи политически дивиденти. Все пак, някои добре познати политически лица заявиха, че се оттеглят от активната политика след 19 април - избор, комуникиран като личен, но недостатъчно мотивиран и правдоподобен. Ако те именно поемат отговорността, за сметка на лидера си, трябваше преди изборите да са посочени като ръководители поне на изборния щаб или оторизирани с определени задължения и правомощия. В противен случай, и с това последствие на резултатите от изборите, може да се спекулира фриволно и то в ущърб на така и така загубилите първото място.

- Първото изпитание на опозицията след катастрофалната загуба ще бъдат президентските избори през есента. Ще успее ли т. нар. демократична общност да излъчи свой единен кандидат или отново ще чуем „С вас сме, господин/госпожо президент“? 
- Изборите през есента на 2026 г. ще бъдат символни. Те притежават потенциала да се превърнат в повратна точка посоката на развитие на демокрацията у нас или да затвърдят демократичните устои. Балансът на силите е повече от необходим, прагматизмът трябва да надделее. Ако това не се случи, виновни за даряването на „тепсия“ на новия месия на цялата власт, ще тежи на съвестта на всички политици.