В софийските заведения вече е по-скъпо от тези в Прага

Цените в ресторантите и кафенетата в България растат с темпо, което трудно намира логично обяснение. От 2015 г. досега общата инфлация е около 43 процента, а поскъпването в сектора на заведенията стига почти 110 процента. Това показват официални данни, обобщени от Института за пазарна икономика по информация на Националния статистически институт. Темата коментира в ефира на „Здравей, България“ старшият икономист от ИПИ Адриан Николов.

Според него при такава картина исканията на ресторантьорския бранш за специално данъчно отношение звучат все по-трудно защитимо. Аргументът му е ясен. Когато един сектор вдига цените си над два пъти за десетилетие, той трудно може да се представя като жертва на средата и да настоява държавата да го облекчава повече от останалите бизнеси. По думите на Николов в потребителската кошница няма друга група услуги, която да отчита по-силен ценови натиск от хотелите и ресторантите. А вътре в тази категория именно заведенията поскъпват най-рязко.

Икономистът обръща внимание и на разминаването между крайните цени и основните разходи на бизнеса. Ако се гледат храните като главен разходен елемент за едно заведение, при тях увеличението е около 85 процента за същия период. Разликата между този ръст и цените в ресторантите е около 30 процента. Това, според него, не се обяснява нито с тока, нито със заплатите, нито със суровините. Ръстът при тези компоненти също е значителен, но остава под темпото, с което поскъпва храната в менюто. Именно там се поражда въпросът къде отива натрупаната разлика. Една от хипотезите е по-висока печалба, но категоричен отговор може да дойде единствено от самия бранш.

Николов подчертава и друг важен момент. Когато даден сектор иска по-нисък данък, обичайно има две възможни обяснения. Първото е държавата да го приема като стратегически и жизненоважен за икономиката. Второто е бизнесът да е в трайна криза и без подкрепа да не може да функционира нормално. В случая с ресторантите обаче и двете тези срещат сериозни въпросителни. Особено на фона на ценовото поведение през последните години.

Още по-силно впечатление прави сравнението със столици в Централна и Източна Европа. По думите на икономиста в София цените в заведенията вече са съпоставими с тези в Прага, Варшава и Букурещ. Дори без подробна международна статистика, усещането на потребителите все по-често потвърждава тази тенденция. За хората това означава едно: излизането на кафе, обяд или вечеря в София вече натоварва бюджета така, както в градове с по-високи доходи и по-силен туристически пазар.

На този фон спорът за намалено ДДС за ресторантьорите придобива нов смисъл. Все по-трудно става да се защитава идея за преференция към сектор, който не показва признаци на ценово сдържане. Вместо сигнал за затруднение, числата сочат друго. Секторът не само не е задържал поскъпването, а го е ускорил далеч над средното за икономиката.

По отношение на следващите месеци Адриан Николов е по-умерен. Според него страната няма да се върне към инфлацията от 2022 и 2023 г., когато темпът стигна двуцифрени стойности. Очакването му е по-скоро за дългосрочно задържане на инфлация около 4 процента. Това не звучи драматично на фона на предишния пик, но за домакинствата остава тежест. Особено когато цели сектори продължават да държат цените високо без убедително икономическо обяснение.