Ще се материализира ли музата на Христо Фотев до скулптурата му в Морската градина на Бургас
"Тя - моя ненадеен мавзолей", пише Христо Фотев в стихотворението си Предчувствие.
А дали е знаел поетът на Бургас, че някой ден думите му ще оживеят, а музата зад него ще стои. Музата не като жена от плът и кръв, а като присъствие, което идва и си отива с вдъхновението.
"И аз, покорен труп, ще имитирам прекрасния живот на жив"
На 25 март се навършиха точно 92 години от рождението на Христо Фотев. Поетът е определян като един от най-даровитите и лирични български творци. Той е истинско явление в изящната българска словесност, а стиховете му са едно баладично пътуване, където музата се прелива с морето - точно тук, в Бургас.
Бургаският скулптор Никола Станчев създава неговия бронзов образ, вперен в безкрая на морето, смирен и съзерцаващ, мислещ за своята любов по Фотевски. А близо 10 години по-късно се ражда идея за продължение.
За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той е синоним на понятия като море, любов и Бургас.
"Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате! Не съм готов…
Забравям всичките си думи и онемявам от любов!"
Красивата му бронзова скулптура съзерцава безкрая на морето, което е главната му муза. Но на Благовещение благата вест беше, че в процес е и изграждането на друга скулптура в близост до него - символ на любовта му към жената.
Инициативата е на Христо Димитров - Хиндо и скулптора Никола Станчев, който е и създател на оригиналната фигура, намираща се от 2007 г. в Морската градина на Бургас.
Бъдещата скулптура ще бъде образ на жената, на любовта, но в общата форма, която ги обединява - в образа на муза. Метафорична, нежна, желана, красива и смирена - такава, каквато е и основна част от неговата поезия. През житейския му път, белязан от три законни брака и незнайно колко любовници, той винаги, винаги се е вдъхновявал от любовта и от жената.
Христо Димитров, по-известен като Хиндо, е утвърден оператор, режисьор и сценарист с ясно разпознаваем стил и силно визуално присъствие. Неговата автентична осанка лесно се запомня и различава из бургаските улици.
Пред Флагман.БГ той сам сподели как точно у него се е породила идеята до статуята на Христо Фотев да има и женска фигура.
"Преди 3-4 години ходих да бягам в Морската градина, точно по тази алея, по изгрев слънце. А пътят ми винаги минаваше оттук, покрай паметника, вторачен в морето. И една и съща картина се появяваше пред мен - в близост до паметника седяха три жени, по-рядко две, а още по-рядко една. Те бяха там заради Фотев. Не че съм ги питал, но какво друго да правят в ранен час точно там. Дори и да не съм прав, аз виждах това. Така, загледан в красивата картина, споделих на Никола Станчев - бележития бургаски скулптор, създал емблематичната фигура на Фотев и му предложих да създаде до него още една скулптура - на музата му. Тогава моето предложение беше да е Яна Фотева, но аз само нея познавах", каза той.
Но Станчев, който добре познава Фотев, е имал друга идея.
"Мисля, че не е нужно да е една жена конкретна, а нека да е обобщен образ на музата, която за артиста е там, но формата, очите и душата се менят.", казал той - „Тази идея е още от времето, когато я създадох. Но тогава малко се ограничавахме от парите.“
„В това наше решение и неговото продължение има нещо красиво, нещо припомнящо. Като цяло то покрива представата за поета у всеки, който познава поезията му. А аз дори го познавах лично. Той беше много особен човек, чувствителен и поетичен. Той напълно се вписваше в това понятие.“
Първо във Флагман.БГ! Вижте проекта за паметника на медиците в Бургас и къде ще бъде разположен
Разговаряхме и с Никола Станчев. Той припомни, че първо е създал портрет на Христо Фотев:
„Това беше около 1977 г. Под него трябваше да пише „Поетът“. Иначе при хората на изкуството музата е условно понятие. Това е именно вдъхновението. А често то се свързва с отношение към другия пол, и то към конкретен човек. Аз реших, че искам да изобразя точно такъв образ, който да не бъде конкретен.“, каза Станчев.
Музата не е жена от плът и кръв, а присъствие, което идва и си отива с вдъхновението. „Както Висоцки има такава песен за музата, при която тя е условен образ, а не конкретна личност.“, добавя той.
Никола Станчев вече има изграден конкретен проект:
„Тя ще бъде отзад вдясно и когато застанете срещу паметника, ще бъде в дълбочина на 7-8 метра. Избирам да бъде поставена отзад, защото тя е в неговото въображение. Тя не може да води. Той води. Ще бъде изградена от бял мрамор и това е съвсем съзнателно решение. Това е една илюзия, едно виртуално преживяване, ако се изразяваме със съвременни думи. Мраморът е много лиричен материал, особено белият, и той ще реши този въпрос. Образът е обобщен, не е конкретен, а изцяло антропоморфен, човекоподобен. Но има и обобщение, което го прави универсален образ. Така няма да е нужен коментар и хората с по-скромни познания ще могат да го разберат. Защото един паметник не се прави за автора, а за цялата публика, за хората", разказа още Станчев.
Оставете паметника на Фотев такъв, какъвто е
Той припомни и интересна история от откриването на паметника на Христо Фотев.
„Паметникът още беше покрит с чаршаф. За откриването дойде жената на Дамян Дамянов, която тогава беше заместник-министър на културата. Имаше около 40 души. В един момент чаршафът се вдигна и някой ме прегърна отзад. Усетих, че е жена. Нямам идея защо, но почти бях сигурен. А тя ми каза: „Така се страхувах какво ще видя!“ После се оказа, че те са били много близки, приятелски семейства. Тогава разбрах, че съм успял да си свърша работата.“, добавя скулпторът.
Целта му е образът да бъде ясен и разбираем за всеки, а не само за тесен кръг познавачи. В разказа му личи и личното отношение към Христо Фотев като чувствителен и изключителен човек, когото е познавал добре.
В момента проектът все още е на етап работен макет. Има и визуализация, но тя няма да бъде показвана засега. Идеята е пътят на двамата артисти да се извърви естествено, без предварително да се затваря възприятието. Засега е даден само леко открехнат поглед към идеята за музата на Фотев.
"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас…"
Фотев
Добави Коментар