Икономист: Тръмп иска контрол с Техеран на Ормузкия проток, но САЩ е пред рецесия

Спорно е дали и с кого от иранска страна разговаря американският президент Доналд Тръмп, но е ясно какви са му целите. Той иска да има съвместен контрол между щатите и Иран на  Ормузкия проток. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ икономистът Петър Ганев. 

Според него обаче САЩ са пред рецесия. 

„Стратегически може би това е целта за контрол над протока. За да се удари Китай, Тръмп иска да вземе този морски път, през който минава 20% от световния петол. Ако го контролира, това дава предимство при едни бъдещи преговори с Китай“, обясни той.

На този етап обаче властите в Техеран изцяло контролират кои танкери да минават оттам. Те категорично отричат да водят преговори с Тръмп и поставиха много ясни условия за спиране на войната и деблокиране на протока – изтегляне на американците от Близкия изток, плащане на репарации и гаранции, че няма след примирието отново да нападнат Иран. 

След изказването на Тръмп обаче се успокоиха пазарите. Такива обрати обаче ще има много, прогнозира икономистът. 

„Когато има несигурност и се вдигат цените, това води до опасения за забавяне на растежа, опасност от рецесия. По-нисък е той на САЩ спрямо преди година, а нашият е около 3%“, уточни той.

„Забавя се растежа и някои от кредитните агенции повишиха очакванията си за рецесия в Америка. Това е свързано с цените на горивата. Има изчисления, от които се вади извода, че ако петролът стигне нива от 160-170 долара, това е равнозначно на влизане в рецесия“, заяви старши изследователят в Института за пазарна икономика.

Надделява страха от това какво може да се случи и колко висока може да е тази цена, добави той.

В Техеран ясно обявиха – гответе се за петрол по 200 долара за барел и когато се изчерпят резервите, които се изразходват, това най-вероятно ще стане факт. 

От Иран отричат да има преговори, констатира водещата Цветанка Ризова. След като попита дали очаква сериозен удар върху джоба на българина, гостът отговори, че не е правопропорционална връзката между цените и горивата, но потвърди, че има такъв ефект.

„ Много е дълга веригата от производител, доставчик, търговец. Различни разходи влизат в себестойността. 20% поскъпвана на горивата не означава с толкова поскъпване на храните и дори на транспорта. По-малък е ефектът. Ако останем на тази нива, може и да излезем сухи от цялата криза. При влошаване обаче въпреки думите на Тръмп, ще има нужда от малко по-широк кръг мерки“, заяви икономистът. 

„Знам, че в следващият месец няма да има заседания на парламента, но може депутатите да се съберат и да обсъдят мерките. Министерският съвет може също да ги въведе, ако се вдигнат цените. Европейските лидери пък предложиха на Еврокомисията да публикува такъв набор от инструменти за всички държави“, добави той.

Ризова пък изтъкна, че става въпрос за мерки, които не са свързани с горивата.

„Не бива да се слагат тавани. Това е лоша политика“, каза пък Ганев. 

„Липсата на работещ парламент може да окаже негативен ефект. Трябва да се влоши малко средата, за да се свика извънредно Народното събрание. Това може да се наложи при промяна в данъчните закони“, добави той.