"Прогресивна България" реже всички партийни номади, залага изцяло на нови лица
"Прогресивна България" ще заложи предимно на нови хора, а не партийни номади, които скачат от партия в партия. Това обяви тази вечер Иво Христов, който е биви шеф на кабинета на Румен Радев и един от най-близките на президента (2017-2026).
Той направи уговорката, че "българският политически персонал се върти толкова бързо, че е възможно да има хора, които са били в други партии".
Подобна информация достигна и до Флагман.бг през седмицата. Над 700 кандидати за депутати са подали заявление, за да се присъединят към проекта на Радев в Бургаско, но голяма част от тях са били отхвърлени заради сериозни натрупвания в политическия им бекграунд.
По последна информация има три опции за водач на листата на "Прогресивна България" - бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, Пламен Узунов и самият Румен Радев. Във вторник - 17:00 часа изтича крайният срок за регистрация на листите. Заради това се очаква още утре или най-късно в понеделник да има повече яснота.
Ще изберат ли Пеевски и Радев за титаничната си битка 2-ри МИР-Бургас
Според Иво Христов до дни ще бъде обявена и платформата на "Прогресивна България".
На въпрос лява или дясна ще е партията на Радев, той смята, че трябва да се подхожда според случая. Левицата в Европа била в тежко състояние и заявка за лява формация ще е нереалистична. Дясната пък била част от конформистките решения.
Христов твърди, че за момента не трябва да се променя плоският данък.
Над 700 подали молби, за да бъдат кандидат-депутати на Радев в Бургаско
"Българската данъчна система е от редките конкурентни предимства на българскат икономика и не бива да бъде разклащана, преди да възставим другите конкурентни предимства - работеща съдебна система - добави Христов. - Това е един от малкото начини да се задържат инвестициите. Реформа на данъчната система рискува да обезглави българския бизнес. Изповядвам идеята за прогресивен данък, но на този етап би било несвоевременно да се въведе."
Относно идеята на Радан Кънев Франция да разпъне ядрен чадър над България той заяви, че "ядреното оръжие е оръжие на сетния час", проф. Иво Христов смята, че Франция не би употребила ядрено оръжие, за да защити България и никоя страна не би направила това за свой съюзник. "България не би спечелила да стане част от френския ядрен чадър", добави Христов.
Той не посочи нито една партия, която би могла да бъде коалиционен партньор на "Прогресивна България", включително за така очаквания избор на нов Висш съдебен съвет .
"Всякакво родеене на "Прогресивна България" с ПП-ДБ е токсично, защото те измамиха надеждите на хората и сключи т.нар. сглобка. Не знам защо се внушава, че ПП-ДБ е крайъгълен камък на всяка реформа, особено на съдебната", каза Христов.
Той бе категоричен: "Ние ще се борим за доверието на българските граждани с надеждата да имаме абсолютно мнозинство от 120 гласа. Нека не се поставяме в необходимостта да влизаме в дискредитиращи компромиси и коалиции."
Иво Христов не изключи да се направи правителство за много кратък срок. с конкретни задачи, ако нямат мнозинство. Възможна е и стратегия на избори до дупка, но това не е добър сценарий.
"Що се отнася до договора с "Боташ", дори служебният министър Трайчо Трайков откри добродетелите на този договор", коментира Христов и добави, че този договор е спасил Блгария от липсата на газ, която ситуация оставила правителството на ПП-ДБ през 2022 г. - обяви Иво Христов.
===>големият скеч е,че в разрез с всички политически теории,според него няма връзка между политическата и икономическата система и както ни бае
„Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. Понякога по ЖЕСТОК начин."
Признавам,че частично е прав,щото ко се налага да учиш история на БКП,за да заслужиш диплома===>определено е по-добре да те гръмнат,докато бягаш в лошия запад.
Ма си е забавно как старата чугунена тиква Контраразузнаване не се усеща и си ни пише
.... [няма смисъл да спасяваме нещо, което нямаме, когато сме на път да изгубим всичко, което имаме – нашето бъдеще.] Не става дума за това, кой какви проценти и колко депутати има, а за драматизма на бедственото положение, в коeто се намира България в обществен, икономически, политически, геополитически, даже културно-цивилизационен план. Страната ни днес е една периферна, неофеодална олигархия, която е бременна с вътрешна война, и в която реалните решения за съдбините на населението имат изцяло външен и геополитически характер, взимат се далеч от София и се прокарват през определени мрежи, които просто „сглобяват“ властова конструкция от подръчния политически материал, независимо от крайно лошото му човешко качество и психопатичната му същност.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.
Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности. Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия. Българският елит е амортизиран от 35 години безотговорно съществуване и ведра консумация. ((Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт.))
((Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам КАТАСТРОФА.)) Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. ((Тя се заслужава.)) Понякога по ЖЕСТОК начин.
България не е готова, не защото няма мислещи хора. Напротив, по традиция има сериозни и отговорни мислещи хора. България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране.
(((В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.)))
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. Понякога по ЖЕСТОК начин.
Толкова интелигентни, че веднъж вече ни натресоха невнятни кирчовци, кокорчовци и парапетоленчета.
Милиционерско-пожарникарските фуражки от герб добиха богат опит, успяват да се нагаждат и ще намерят общ фуражков език с шофьора на самолет.
Такъв е за съжаление изборът в България - фуражки, петрохански приплоди на номенклатурчици и копейковци.
Добре че нямаме сериозни проблеми за решаване и вървим сравнително добре напред независимо кой управлява.
Омммммммм шизъл мизъл гизъл!
Измет долна!
Как беше.. Роднина, полицай, роднина, полицай