Карай смело към безкрая! Сълзите днес са за Симеон, който остана завинаги на 33
Варна днес свежда глава пред паметта на Симеон Божидаров - 33-годишния моторист, който загуби живота си след тежката катастрофа на пътя между Албена и Кранево. След него остават почернено семейство, съкрушена съпруга, две малки деца и приятели, които още не могат да повярват, че Мони вече не е сред тях.
Припомняме, че трагедията стана навръх 8 март. Варненецът тогава за последно се качва на своя мотор, за да открие сезона със свои приятели. Решили са да карат на север от Варна, където пътят позволява да изпробват мощните си мотори - завои, прави участъци, няма голямо движение. На правата отсечка между Албена и Кранево той губи управление над возилото, завърта се многократно и се забива в мантинела. При удара получава много тежки травми и издъхва на път за болница.
Трагедия! Най-голямата любов на Симеон – моторът, отне живота му, две дечица вече никога няма да видят баща си
"8 март е ден, в който за едни имаше празник, за неговите близки се превърна в дата, която ще боли до края на живота им. Симеон бе част от мотообщността ни. Той бе човек, когото обичахме. Човек, чието място у дома вече ще стои празно. След смъртта му две дечица остават без баща, а любимата му Виктория преживява най-черния 8 март в живота си", ридаят приятелите му.
Днес близки и приятели си казват последно сбогом с младия мъж. В негова памет в 18 часа те ще се съберат на Катедралата във Варна, а в 20 часа монументът "В името на живота и в полет към безкрая", намиращ се на бул. Първи май" в морския град, ще бъде осветен в негова чест. "Това няма да върне усмивката му, няма да заглуши плача на най-близките му и няма да запълни тишината, която оставя след себе си. Ще бъде знак за обич. И знак, че няма да бъде забравен", казват още близките му.
„Карай смело към безкрая!“ - с тези думи неговите приятели го изпращат днес - с болка, със сълзи, със спомени, които няма да угаснат.
Да кажа само за такива като теб - и със соц 50 кубиково балканче може да умреш. И със cz и simson също. Превозното средство няма отношение за поведението на някой си. И със тротинетка може да умреш
Разберете ги - това е зависимост. Същото е като с наркотиците алкохола хазарта и т.н. зависимости. А като се съберат няколко с мотористи само се подхранват един друг да правят тъпотии - същото като се съберат разни с тунинговани бракми да се правят на рейсъри. Кола мотор все тая. Когато се отъждествяваш с купчина ламарина за да се чувстваш значим така става
Жалко само за децата. Имам познати от едно време като карах - еми не им идва акъла. Деца имат продължават да карат с операции са и с какво ли не и няма отказване. Затова казвам - това е зависимост и като всяка такава трудно се измъква човек особено като те кара да се чувстваш някак си. И когато "приятелите" те надъхват - "ае не я слушай жена ти ве как ще си продадеш мотора" "айде идвай да караме каква по важна работа имаш" и т.н. същото като пиянките дето приятелите им "айде ве как няма да пиеш сега ще ме обидиш" "къв мъж си ако не пиеш" и т.н. много трудно ще се измъкнеш особено ако си слаб характер.
Съболезнования на роднините!
Няма такъв път, който ПОЗВОЛЯВА подобно нещо. Ето го резултата.