Бащата на Николай Златков ходил в Мексико, след като чул за сектата, Калушев едва не го изгонил

Бащата на 22-годишния Николай Златков, чието тяло бе намерено в кемпера под Околчица, е ходил в Мексико, след разговора с Валери Андреев. Искал да се убеди, че момчето му не е попаднало в секта. 

В материалите по делото Петрохан, които обхващат близо 150 страници и са предоставени на Народното събрание, се съдържат разпити на близките на загиналите. Сред тях са и показанията на бащата на Николай Златков. Те очертават продължителен период на дистанция, ограничен достъп и липса на прозрачност около живота на младия мъж.

По думите му, след заминаването на Николай и майка му за Мексико, той започва сам да търси информация за общността около Ивайло Калушев. Не получава точен адрес, на който синът му пребивава. Уверяват го обаче, че Николай е там по собствена воля. Организира се среща в заведение в рамките на комплекса, където за първи път разговаря с Калушев. Николай не присъства. Бащата остава с впечатление за строго контролиран достъп и внимателно редактирано онлайн съдържание, свързано с дейността на групата.

Основните въпроси, които поставя, са за финансирането на водолазните и духовните обучения, за източника на средства за имотите и за основанието да се настаняват млади хора и непълнолетни в общността. По неговите думи получава отговор, че това не е негова работа. Тази реакция засилва съмненията му и го мотивира да продължи да следи развитието на случая.

На въпроса кой плаща и откъде са парите за този имот и кой му дава право да държи малолетни деца, безскрупулно и безчувствено ми бе отговорено, че не е моя работа, добавя мъжът.  

След завръщането на Николай в България срещите между баща и син продължават, но рядко и за кратко. Бащата описва еднакво облекло сред членовете на обкръжението, което създава усещане за унифицирана среда. Той заявява, че външно животът им изглежда спокоен.

През 2022 година двамата се срещат в хижа Петрохан. Там бащата се запознава с Ивайло Иванов. Какво точно се е случвало в хижата остава предмет на разследване. 

Темата за контрола, финансирането и правния статут на подобни групи изисква институционален отговор. Когато става дума за млади хора, обучение в чужбина и значителни финансови ресурси, общественият интерес е оправдан. Делото Петрохан поставя въпроси не само за конкретните лица, но и за механизма на надзор, който държавата упражнява върху подобни структури.