Модел на "гонене" и "бягане" и други нередности в любовта

В навечерието на празника на влюбените сме насочили вниманието към любовта, но отвъд романтичните жестове стоят дълбоки психологически механизми, за това как да останем ние, но и как да определяме близостта.

Според семейният терапевт Лафчийска в интервю за go guide, тя разглежда стиловете на привързаност като „емоционални отпечатъци“, които се формират в ранното детство и продължават да влияят на интимните отношения в зряла възраст.

Наблюдавам го непрекъснато в работата си с хора - и индивидуално, и с двойки, а вероятно и вие сте го виждали в собствените си отношения: двама души се обичат, но страдат заради различията си.

Според нея във всяка връзка присъстват не само двамата партньори, а и техните вътрешни модели, изградени от ранни преживявания. Тези модели често действат несъзнателно и определят реакциите ни при конфликт, дистанция или страх от изоставяне.

Лафчийска описва три основни стила на привързаност. Тревожният стил се характеризира със страх от изоставяне и силна нужда от потвърждение и близост. Избягващият стил се свързва със страх от загуба на автономия и нужда от пространство. Сигурният стил позволява баланс между близост и самостоятелност.

В практиката си тя наблюдава често модел на „гонене и бягане“ между партньори. Единият търси повече близост, другият се отдръпва. И двамата се чувстват неразбрани, а понякога дори необичани.

 „И двете позиции са защитни“, подчертава Лафчийска. По думите ѝ целта не е да се търси вина, а да се разбере от какво се защитава всеки партньор.

Тя предлага и конкретни упражнения. Едно от тях е писане на съобщение до партньора, в което човек формулира своите страхове и нужди, без задължително да го изпраща. Друга практика е разширяване на „прозореца на толерантност“ чрез малки стъпки - например да останеш малко по-дълго в труден разговор или да изчакаш преди импулсивна реакция.

А възможно ли е да се научим да обичаме по-зряло и да общуваме по-ясно, да се свързваме по-съзнателно. Възможно е да сме едновременно в близост и в свобода. Стиловете ни не са присъда. Ехото от миналото може да бъде приглушено. Изисква се време, усилия, но определено си струва!

Според специалиста вътрешната промяна изисква време и усилия. Тя подчертава, че стиловете на привързаност не са присъда и подлежат на осъзнаване и трансформация.