Как Мюсюлманското братство превърна толерантността в оръжие срещу демокрацията

Десетилетия наред Западът виждаше заплаха в отделни държави, армии и въоръжени групировки. И пропусна нещо по-тихо, по-упорито и далеч по-опасно. Мюсюлманското братство не атакува с оръжие. То атакува с време, институции и езика на толерантността. Докато демокрациите защитаваха свободата си, движението използваше тази свобода, за да изгражда врадебна идеологическа мрежа чрез училища, неправителствени организации и обществени структури. Днес все повече държави признават, че са отгледали змия в пазвата си.

Но в тунела проблясва плаха светлина. 

През последните месеци в демократичните държави тече тиха, но с дългосрочни последици промяна. Аржентина предприе решителна стъпка и обяви Мюсюлманското братство за терористична организация. Така страната се присъедини към нарастващата тенденция за засилен контрол върху дейността и връзките на движението.

Решението на президента Хавиер Милей идва след сериозни действия на правителството на САЩ за разбиване на мрежи, свързани с Братството, както на американска територия, така и в Египет, Ливан и Йордания. Отделни щати като Тексас и Флорида вече придвижиха мерки за ограничаване или забрана на организацията.

Причината за това широко съгласие, особено сред арабските държави, е ясна. Техните лидери отдавна разбират онова, което Западът едва сега започва да осъзнава. Мюсюлманското братство не представлява заплаха чрез бойни действия. То превръща в оръжие търпението и самата откритост на демократичните общества.

В продължение на близо век движението усъвършенства идеологията на постепенността. Напредва с малки и на пръв поглед безобидни стъпки. Едно училище. Една неправителствена организация. Един спортен клуб. Всичко в рамките на закона. Всичко с обществено приемлив облик. В същото време то налага мироглед, враждебен към плурализма, равенството и демократичните принципи, които позволяват на самото движение да съществува.

За разлика от терористични групи, които разчитат на зрелищно насилие, Мюсюлманското братство работи чрез съдебни решения, публично финансиране и непрекъснати призива за „диалог“.

Европейските правителства започват да виждат натрупаните последици. Доклади и съдебни дела във Великобритания, Франция, Германия и Австрия очертават един и същ модел. Организации под влияние на Братството говорят за граждански права, докато насърчават паралелни общества, сегрегация и недоверие към демокрацията, освен когато тя им носи желания резултат.

Последиците вече са конкретни, особено за еврейските общности. След 7 октомври 2023 г., когато Хамас извърши кървава терористична атака срещу Израел с над 1200 убити и стотици отвлечени, либералните кръгове в целия свят - от Манчестър до Сидни - възхваляваха терористичното насилие, вместо да го осъдят. В западни столици демонстранти оправдават масовите убийства като „съпротива“ и показват избирателна морална чувствителност. Това не е спонтанна радикализация. Това е резултат от дългогодишно идеологическо възпитание.

Хамас не възниква случайно. Той е разклонение на Мюсюлманското братство и споделя същия антисемитски и абсолютистки мироглед. Не всеки протестиращ има формална връзка с движението, но идеологическата рамка, която нормализира подкрепата за Хамас и оправдава тероризма, се изгражда от десетилетия.

Това обяснява и двойния стандарт по улиците на Запада. Стотици хиляди излизат в защита на терористична организация, докато репресиите на иранския режим срещу собственото му население минават почти без реакция. Някои жертви очевидно предизвикват повече съчувствие от други.

Арабските държави научиха този урок по трудния начин. Там, където Братството получи пространство, то не съжителстваше, а подкопаваше държавността. Именно този опит обяснява защо редица арабски правителства обявиха движението за заплаха за националната сигурност още преди години и защо западното колебание предизвиква открито недоумение.

Скорошните събития във Великобритания потвърждават това. Обединените арабски емирства спряха стипендиите за свои граждани, обучаващи се там, поради опасения от радикализация и екстремистко влияние в университетските среди. Решението отразява страх, че прекалено либералната среда може да легитимира крайни идеологии под прикритието на академична свобода и активизъм.

Европейският съюз е изправен пред избор. Разпокъсаните национални политики позволяват на трансгранични мрежи бързо да се адаптират и да преместват дейността си. Общоевропейско решение за обявяване на Мюсюлманското братство извън закона би било акт на самозащита, а не репресия.

Става дума не за ограничаване на религията или несъгласието, а за ясно разграничение между реално гражданско участие и движения, които подкопават демокрацията отвътре.

Решението на Аржентина, действията на отделни американски щати и дългогодишната позиция на арабските правителства показват едно. Най-голямото предимство на Мюсюлманското братство никога не е била масовата подкрепа, а нежеланието на Запада да приеме, че търпеливата идеология може да бъде също толкова опасна, колкото и откритото насилие.

Светът започва да се събужда. Остава въпросът дали Европа ще отвори очите си докрай или отново ще предпочете удобния сън.