"Лекар на годината 2025" д-р Лорис Мануелян – благородникът в бяла престилка с китара в ръка
Д-р Лорис Мануелян изпраща 2025 година по впечатляващ начин. Наскоро получи най-високата награда на Българския лекарски съюз "Лекар на годината" заради "дългогодишен принос и утвърждаване на авторитета на съсловието".
Той е добре позната фигура в бургаския обществен живот – дългогодишен заместник-кмет на Бургас по здравеопазване и неизменен съратник на кмета Димитър Николов в първите му три управленски мандата. Считан е за безспорен авторитет в лекарската гилдия и човек, който се ползва с искрено уважение от колеги и граждани
На пациентите си е познат като „благородника в бяла престилка”. Това определение напълно описва неговата многопластова личност. За медицината, поезията и музиката той говори днес пред Нова нюз.
Всекидневието му преминава между болничните коридори, отделението по нефрология и хемодиализа, операционните и срещите с пациенти. Той сподели, че никога не е търсил награди, но те сами са го намирали през годините. В 44-годишната си лекарска кариера д-р Мануелян заема ръководни постове. Бил е началник на отделение и за кратко директор на болница. Той определя ръководната работа като „голяма отговорност”, която приема с ясни граници и принципи.
Д-р Мануелян е член на редица престижни професионални организации, сред които Българския лекарски съюз, Европейската диализно-трансплантационна асоциация и Американското нефрологично дружество.
Той призна, че ако можеше да върне времето назад, отново би избрал лекарската професия. „Свикваш да виждаш и щастието в очите на спасените пациенти, и болката от загубата. Трудно е, но продължаваш да се бориш до последния момент”, казва д-р Мануелян. За него моралът в медицината не се изчерпва с Хипократовата клетва, а е дълбоко вътрешно убеждение и човечност.
Поезията влиза в живота му още преди медицината и никога не го напуска. Той е автор на стихосбирки, текстописец и композитор, а китарата винаги е наблизо. Музиката е част от личната му свобода и начин да презарежда.
Д-р Мануелян е и ментор на млади лекари, на които предава не само знания, но и необходимостта да се развиват в динамично променящата се медицина. Той сподели, че е критичен към липсата на добра организация в здравеопазването, но гледа с надежда към бъдещето и създаването на национални и европейски медицински хъбове.
По думите му извън болницата домът му е изпълнен с изкуство, музика, книги и природа. Там, сред птици и зеленина, лекарят намира тишината, от която има нужда, за да продължи призванието си. „Най-важното е да съм здрав, за да мога да бъда полезен”, каза д-р Лорис.