Как се меси обредният хляб за Бъдни вечер?
В село Кладница, недалеч от София, подготовката за Бъдни вечер започва с хляба - питката, в която се замесват вяра, надежда и благословия.
В навечерието на Коледа, когато времето сякаш се забавя, в читалището на село Кладница оживява един от най-старите български обичаи - месенето на обредния хляб за Бъдни вечер. Тук всяко движение има смисъл, а всяка форма пази свое послание.
"Те са измолвали да имат късмет, щастие, берекет, имане. И всеки един хляб се прави по специфичен начин. И му се влагат различни магични наричения, ако мога така да се изразя - след това те да се осъществят в живота на хората", коментира Надежда пред бТВ.
Традицията повелява питката да бъде приготвяна с мисъл и думи, които не се изричат на глас пред всеки.
"И докато го меси и смесва отделните съставки, тя го прави с определена мисъл и думи, които всяка една жена, която умее да го прави, си знае. Те не могат да бъдат така разпространявани. Те се предават от баба на внучка или от майка на дъщеря", посочва Надежда.
В Кладница питката за Бъдни вечер има различни форми и предназначение – за дома, за стопанството и за коледарите.
"Специално за Бъдни вечер има една голяма питка. Боговица се нарича в определени краища на България. Също така има едни по-малки, които се наричат колачета. И още различни видове, но те са три категории. Едната е основната питка, която е за семейството. Има категория, която е за селското стопанство, за нивата, за животните, за хората, които обработват нивите или се грижат за животните. И третата е за коледарите, които идват на Коледа“, посочва Надежда.
Тези знания се пазят и предават чрез възстановки на обичаи, песни и ритуали, които връщат към корена.
"Най-напред се пресява брашното - три пъти през сито“, посочва Снежана.
Три пъти, за да влезе въздухът, но и за да има ситост и благоденствие.
"Има значение, защото се вкарва самият въздух вътре. То става по-пухкаво брашното. Ситото, през което минава - да бъдат по-
сити, да бъдат всички сити“, коментира Снежана.
След месенето идва украсяването – може би най-важната част.
"Тя вече пак се нарича, която се прави за кръга около питката. Това е за да се запази семейството здраво, да няма лоши помисли отвън. След това се прави кръстът и вътре се вече слагат слънцето. Слънцето значи да бъде осветлен целият дом, да бъде слънчев дома, за всички хора в дома да са слънчеви. След това се слагат къщата, която къща да бъде пълна с хора“, споделя още Снежана.
В питката оживяват домът, нивата, животните, трудът на човека. Освен паричка, в Кладница в питката се слагат и други знаци.
"Копчето означава - на който се падне, той ще бъде шивачът в къщата. А за дреновото колонче, което се слага - това е най-здравия човек, който ще бъде здрав през цялата година. За сламка, която се слага - той ще бъде жътварят, който ще жъне на нивата. А бобчето, което се слага - колкото бобчета има в градината, толкова агънца да има в кошарата. Това е, което съм научила от моите си родители, баби и майки“, посочва възрастната жена.
Както всяка традиция и обредният хляб събира поколения, пази памет и напомня, че традициите не се учат от книги, а от ръцете, които месят, и от песните, които се пеят. Защото докато има кой да меси питката, ще има и кой да помни.