Докато световните сили строят бъдеще, Европа разглобява себе си

Европейският съюз договори юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Пет на сто от това намаление да бъде постигнато чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина.

Решението е взето късно снощи и бе оповестено от Пресслужбата на Европейският парламент  пообед днес. Това е една от най-драстичните климатични цели в световен мащаб. Зад цифрата стои не просто амбиция, а политическа заявка, която пренарежда икономиките на 27 държави, без да отчита геополитическия контекст, в който живеем. 

Докато днешна Европа чертае графики за нулеви емисии, останалият свят чертае стратегии за мощ, индустрия и влияние. Разликата е фундаментална — и тя обяснява защо континентът, люлка на цивилизацията, рискува да се превърне в музей на собствената си слава.    

Какво реши ЕС днес? До 2040 г. емисиите трябва да паднат с 90%, а 10 години по-късно да сме климатично неутрални. Каквото и да значи това. Част от целта може да се компенсира с въглеродни кредити, но реалното вътрешно намаление остава колосално. Това означава ускорено затваряне на въглищни топлоцентрали, рестрикции за индустрията, ограничаване на транспорта, още по-строги регулации за земеделието. Европа се стреми да бъде пионер в климатична аскеза, без да се интересува дали някой друг по света изобщо я следва.   

 Какво прави световната конкуренция в същото време?    

САЩ инвестират над 400 млрд. долара в индустриално възраждане и стратегически технологични сектори. Изграждат собствена AI инфраструктура, енергийна мощност и полупроводников автокефалитет. Разчитат на евтина енергия, включително газ и ядрени мощности. САЩ не си режат икономиката – засилват я.    

Китай строи по 2 нови въглищни електроцентрали седмично. Влага без прецедент в изкуствен интелект, армия, киберсигурност, инфраструктура, космическа програма. Доминира в редкоземните метали — сърцето на зелените технологии, които Европа така ревностно иска.    

Индия увеличава въглеродните си емисии ежегодно. Фокусира се върху икономически растеж, демографско предимство и превръщането й в нов индустриален гигант. Индия не се извинява, че иска да бъде световна сила.    Русия,    Бразилия и Близкия тизток развиват енергийни ресурсиу укрепват военни способности. И най-вече използват енергийното си предимство като инструмент за политическо влияние. 

Европа играе игричка „Да не настъпим въглеродната тревичка“ и губи цивилизационно, разрушавайки индустрията, върху която е построена 

Няма силна държава без енергийна независимост и производствен гръбнак.  ЕС доброволно обезкостява металургията, химическия сектор, автомобилната индустрия, енергетиката, земеделието. Останалият свят ги развива. Европа ги затваря, поставяйки някакъв въображаем морал над реалността с мотото „Да бъдем пример за света“, както казват в брюкселските институции. 

Само че светът не ни гледа, той ни се смее  и продължава напред. Морален максимализъм в среда на геополитически вълци е стратегическо самоубийство.    

Старият континент се отказва от собствената си мощ, когато САЩ и Китай инвестират в изкуствен интелект като в нов ядрен арсенал. Европа пише нормативи как да ограничим… сървърите, защото „харчат ток“. 

Китай държи монопола върху редкоземните метали, а Европа въвежда такси на собствения си бизнес. Това не е визия, а саморазглобяване.    Европа губи по демография, самочувствие и стратегическа идентичност – със старо население, постоянен внос на миграция, която руши културния й гръбнак. Това е идеологически фанатизъм, който напълно е изместил рационалната политика. Защото новата климатична цел на ЕС представлява системен избор: да намалим мощта си, да ограничим икономиката си, да предадем индустрията си, да зависим от внос от Китай, Индия и САЩ. Никой не е победил в световно състезание, като е тръгнал да си връзва краката преди старта. Европа има нужда от нови лидери, които разбират, че климатът е важен, но цивилизациите загиват не от прекомерно количество въглерод, а от наивност, граничеща с идиотизъм.