Айшето от „Кумлука“ роди близнаци, кръсти ги Делян и Бойко (САТИРА)
Акушерката Румяна – стара служителка в родилното, дето знае повече за живота от всички политкоментатори по телевизията – влезе при Айшето с усмивка, каквато човек придобива само след три кафета и успешно приключила смяна. Държеше в ръце кош, в който нещо мърдаше.
– Айше, честито още веднъж! – каза тя. – Двойна радост – близнаци ти се паднаха. Две момчета!
Айше беше дребничка ромка от „Кумлука“ с навита хавлия на главата като тюрбан на турска султанка. На ръката ѝ чернееше зле направена татуировка – нещо между Богородица и Статуята на свободата, а отдолу кирилски надпис с разкривени букви: БИРА – СКАРА. Тя погледна в коша и се разтопи в усмивка.
– Ана-а-а! Чок гюзел! Много хубав момчета!
Румяна ги подреди в кошчето като два прясно уловени паламуда.
– Как ще ги кръстиш?
Айше без много мислене посочи първия:
– Тоз, дето маха с ръцете, все едно сичко е негово, Делян ще е! Голям хватка има момчето, още от родилното сичко прибира.
После погледна втория – същински артист в пелени, който ту се дереше от плач, ту се усмихваше хитро, сякаш вече обещаваше назначения в бъдещ кабинет.
– А онзи… Бойко! Първо се сърди и гледа лошо, после хоп – усмивка. Голям чар! Готов за телевизия!
Акушерката се почеса по главата.
– Хубави имена, ама, Айше… Все са български. А вие в „Кумлука“ някога бяхте по-международни. Едно време имахте Леонсио и Изаура. Рамбо и Роки. После Освалдо и Касандра. След тях Версаче, Армани… Исусовци през къща. А сега викаш – Делян и Бойко?
Айше въздъхна с тежестта на човек, който е живял достатъчно в България, за да няма илюзии.
– Да стават хора, како! Да успеят в живота. Да са кат ония двамата – все на хубаво място да попадат, все пари да броят. И братски да се обичат, да си помагат, нали така?
Румяна го прие философски. В тази болница беше чувала и по-странни идеи – например да кръстиш дете Тарантино, щото звучало „мъжкарско“.
– Добре – каза. – А като ги харесваш и двамата кръстници, на следващите избори за кого ще гласуваш? За Делян Пеевски или за Бойко Борисов?
Айше се засмя така, че чак тюрбанът ѝ се размести.
– Како, много си проста! Ний за хора не гласувами! Ний за пари гласувами!
Румяна излезе от стаята замислена. На кого да вярва човек, когато всички говорят за морал, ама никой не го плаща? И колко пъти още ще ги слуша тия лозунги, дето ги сменят като плакати в партийни офиси?
И накрая си каза тихичко:
„Туй Айшето… може и да е далеч от политиката, ама не е глупава.“
После тръгна към сестринската стая, а някъде в коридора ѝ мина мисълта, че може би и тя поне веднъж в живота трябва да гласува така… Като Айшето.
Поне някаква файда да види от цялата работа.
Още политическа сатира от автора:
Приказка за киселата джанка и райската ябълка (ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА)
Троен сонет на властта – политическа едноактна трагикомедия в шекспировски дух
Тръмп и Путин се разбраха предварително по най-важната тема