Приятел на Людмила Живкова разкри как подсилвали мъжеството на Тато
Разюзданият живот на някои властимащи в миналото не е български патент. Тенденция обаче е родните властимащи от времето на социализма „достойно“ да подражават на своите съветски началници.
За да не бъдем голословни и да не прекрачваме тънката линия, която води към голословната клюка, се доверяваме на многобройните свидетелства в печата на летописеца им Дамян Дамянов, пише Телеграф бг.
Дамян Дамянов е осиновеният син на комунистическото величие Райко Дамянов – първи зам.-председател на Министерския съвет от 1950 до 1962 г. и член на Политбюро от 1945 чак до 1962 г. Завършва с отличие „Философия и история“ в Софийския университет, после магистратура по философските науки. 10 години работи в Института по философия, след това в Института по изкуствознание, в Министерство на културата. Работи и в Централното управление на БАН с акад. Благовест Сендов и други учени. Сладкодумникът е министър на културата само за един-единствен ден през 1990 г. в кабинета на Андрей Луканов.
„Знам всичките тайни на фамилията Живкови, понеже израснах с Людмила и Владко“, обяснява своята информираност бай Дамян.
„Когато приятелите на баща ми сядаха на маса без съпругите си в резиденция „Евксиноград“, или в къщичките в Бояна, аз вместо да играя обичах да подслушам хвалбите за любовните им подвизи“, обяснява той.
Вече на достолепна възраст бай Дамян охотно даваше интервюта за „забежките“ на Тодор Живков и властимащите от Политбюро. Но краят му не бе радостен. Изоставен от своите другари, може би защото извади на показ нелицеприятни факти за тях, на 14 март 2024 г. той завърши своя жизнен път в хоспис. Самотен и в нищета.
Александър Лилов е не само съмишленик на Людмила Живкова в опитите й да открехне българската култура на Запад, твърди Дамян Дамянов. Легендарни са пировете в провинцията, в разгара на които Лилов пие вино от обувката на министър Людмила Живкова. С обигран похват бъдещият Стратег на партията сваля лачения чепик от крака на принцесата, пълни го с алкохол, който след това изпива на екс под нестихващите аплодисменти на присъстващите. Не е лишен от достоверност фактът, че Людмила Живкова е искала да сложи край на живота си заради Лилов. При фаталната командировка в Мексико тя се заключва в своята стая и крещи през вратата на сащисаната си свита: „Няма да отворя! Ще се самоубия! Сашо, защо ме предаде?”
Тато започнал да „шава“ на Мара Малеева от 1965-а нататък: „Аз имам познати актриси, които са му били любовници, но имената ще им премълча, защото някои са още живи“, разказва бай Дамян. Първият имаше афинитет към изкуството и към артистичните среди. Даваше пари за култура - осъзнаваше ролята на литературата, на театъра, на киното и ходеше на представления.
А след всяко представление обикновено ставаше т.нар. творческа вечер. На тия вечеринки в барчетата на театрите можеше да се танцува с Първия. И по време на танците се водеха „задушевни” разговори. Приемите в началото на 60-те години се правеха в грандхотел „София”. Самите артистки се натискаха да танцуват с Живков. Понякога обръщаше внимания и на партийни деятелки като Дража Вълчева и на комсомолки като Станка Шопова“.
Дамян Дамянов обяснява образно местопохожденията на Тато: „Ако другите водеха любовниците си по резиденциите, то Живков беше наясно, че първата работа, както при убийството, е да скриеш „оръжието на престъплението”, за да излезеш чист. Правеше го в Партийния дом, където си имаше покои в подземието, до които се стигаше с асансьор.
Доверени негови хора отвеждаха там съответната дама. Както в Партийния дом, така и в Министерския съвет имаше така наречените стаи за почивка. Когато влизаш в кабинета на министър-председателя и на първия зам. министър-председател, първо има една огромна стая на секретарката.
Персийски килими, тежка мебелировка от 50-те години, после влизаш в кабинет, който е огромен - да речем 15 на 10 метра, и след него вече имаше вътрешна стая без прозорци, която беше пак с бюро, с мебелировка и с легло - всичко необходимо - 4 на 5 метра някъде. И една неголяма баня към нея, но в нея имаше биде. Там освен стационарния имаше и ръчен душ, което за времето си беше върхът, плюс тоалетна и мивка. И на двете места имаше дискретни входове и изходи“.
Някъде през 1966-1967 г., след падането на Франко и възкачването на Хуан Карлос, на Тодор Живков му инжектират хормони от тестиси на испански бик. „Аз познавам актриса, която първа опитва „хормоналното му усилване“ след тази „интервенция”. Живков я предразположил с думите: „Мене ми бият тука едни инжекции, испански хормони-мормони, па да вземем да ги ползваме, а? Ха-ха-ха!”
- Е, как се оказаха хормоните? – пита я бай Дамян.
- Абе, средна работа, ама като за Човек от народа – бива!
По време на секс с друга актриса Тато, пъшкайки, я пита: „Кажи сега, кажи! Каква искаш да те направя? Заслужила артистка? Апартамент, кола, казвай бързо? Казвай бързо!“ Получава веднага запъхтян отговор: „Апартамент, апартамент...“ И наистина го получава. Бай Дамян допълва: „И Пенчо Кубадински беше мераклия на актрисата. Но него го отрязала, защото беше простак - удрял я по коляното и й викал: „Айде ма, айде!”
Първенецът измежду женкарите в Политбюро според Дамян Дамянов е Венелин Коцев: „Нисък, набит, плешив, с широко лице и яки бедра – все белези за напориста сексуалност. Голям коцкар, но и жените го харесваха. Иначе като човек беше отмъстителен - държеше карез. Него го махнаха, защото почна много бързо да расте в партийната йерархия към позиция №2. А това не се допускаше. Пратиха го посланик в Алжир в края на 1974-та. Една година след това го пратиха в Рим.
Посолството беше в една сграда, подарена от Виктор-Емануил за сватбата на цар Борис Трети. Фантастична резиденция! И Коцев си ги канеше там, без да подбира – студентки, най-различни... Друг голям коцкар беше Тинко Воденичаров - мазен, прилепчив женкар, който не подбираше въобще - можеше да бъде и с чистачката. Той отговаряше за най-сладката работа – битовите блага. Водеше се помощник на първия секретар и началник отдел „Социално-битов” в ЦК. В крайна сметка го пенсионираха през 1982 г. за битово разложение и за лично облагодетелстване. После го погнаха по дело №1 срещу Живков и той се самоуби през 1993-та – уплаши се да не влезе в затвора“.
Въпреки любовните му похождения между Тодор Живков и съпругата му Мара Малеева съществувала невероятна симбиоза. Тя, дори и да е научавала, никога не му е правила скандал, защото знаеше, че Живков й е верен в душата си, а другото е просто мъжки нагон. Той държеше невероятно на Мара Малеева и нямаше да я смени за всичките жени на света.
Преди доста години Дамян Дамянов огласи в интервюта слуховете, че истинският баща на Камен Матов, един от синовете на вярната му лична секретарка Ангелина Горинова, е самият Тодор Живков: „Това така не можа да се потвърди, защото кой смееше тогава да направи тест за бащинство на Живков? Но и той никога не отрече слуховете. През годините обаче Камен или Тимоти, както го наричаха, все повече заприличваше на Тато.
Живков също се грижи за него като за роден син - невръстният Камен расте заедно с неговите деца Владимир и Людмила, което още повече подклажда слуховете. След 10 ноември Камен е сред редовните гости в къщата им в Бояна, където Живков прекарва последните си години под домашен арест“, твърди Дамянов. Официален баща на Валентин и Камен е Христо Матов.
От втория си брак - с генерала от ДС Иван Горинов, секретарката на Тодор Живков няма деца. Като младеж Камен Матов е част от компанията на внучката на Тато Жени Живкова. Тимоти се радва на завидно наследство от майка си. След кончината си Ангелина Горинова оставя на двамата си синове апартамент на столичната улица "Бигла" в квартал "Лозенец", както и още няколко недвижимости в столицата. Камен живеел в просторно жилище в центъра на София, което му е купено от бившия Първи. След реституцията наследниците на банкера Атанас Буров си връщат апартамента.
Преди 10 ноември Тимоти е един от най-ухажваните представители на "златната младеж" на номенклатурата. Любимец на бохемската компания. Заедно със сина на Милко Балев, художника Калин Балев, хвърчат с мощни мотори до морето и обратно, отдават се на забавленията, присъщи за младите потомци на номенклатурната върхушка. Внезапно инсулт покосява 67-годишния Тимоти в началото на февруари 2024 г.
Ангелина Горинова е личната секретарка на Тато още от 1956 г. По думите на о.з. генерала от УБО Владимир Владов, един от гардовете на Първия, Горинова се сдобива с огромна власт и влияние над Тодор Живков, особено след смъртта на Мара Малеева. Тя не допуска никой да припари при Тато и дори често вместо него вдига петолъчката на бюрото му. До последен дъх Горинова не издаде нито една тайна за Живков и неговото най-близко обкръжение. Въпреки че в началото на 80-те, когато Тато остава и без дъщеря си Людмила, той допуска твърде близо до себе си медицинската сестра от Правителствена болница - много по-младата Ани Младенова, Ангелина Горинова остава неговата опора в трудни не само лични, но и политически моменти. Преди няколко години тя склопи очи завинаги, така че вече няма кой да потвърди или отрече слуховете.