Тези четири държави от ЕС отказват да приемат мигранти

Унгария, Чешката република, Словакия и Полша възнамеряват да оспорят  задължението за приемане на мигранти в рамките на механизма за солидарност на пакта на ЕС за миграцията.

Европейската комисия обяви нов план за разпределение на бежанци, който да облекчи тежестта върху страните от Южна Европа като Италия, Испания и Гърция. Това означава, че останалите страни от Централна и Източна Европа ще трябва да предложат помощ.

Полша, Унгария, Словакия и Чехия заявиха, че няма да участват в квотна система и са готови да оспорят решенията на Европейската комисия за бежанците.

Според Пакта за миграция и убежище всички държави от ЕС трябва да допринесат пропорционално на населението и общия си БВП за облекчаване на тежестта върху държавите, считани за „под миграционен натиск“, разположени предимно в Южна Европа.

„Прилагането на пакта за миграцията ще бъде много трудно, тъй като повечето участващи страни биха предпочели да избегнат преразпределението на мигрантите заради реакцията, с която могат да се сблъскат у дома“, коментира дипломат пред Euronews.

Испания, Италия, Гърция и Кипър бяха определени като „под миграционен натиск“ от Европейската комисия в първия й годишен доклад за убежището и миграцията, представен на 11 ноември.

Тези страни се сблъскаха с „непропорционално ниво“ на пристигащи мигранти миналата година, включително спасените в морето.

Следователно Испания, Италия, Гърция и Кипър ще се възползват през 2026 г. от солидарността на други държави членки на ЕС, която може да се изрази чрез преместване на търсещи убежище на тяхна територия или чрез финансово участие, т.е. други държави от ЕС ще трябва да приемат част от бежанците или ако откажат да ги приемат на своя територия, ще трябва да плащат издръжката им в друга страна-членка.

Заедно с тази оценка Комисията предложи на 27-те държави членки на ЕС Годишен фонд за солидарност – механизъм за определяне на общия брой на търсещите убежище, които ще бъдат преместени, и сумата, която всяка държава трябва да разпредели или да компенсира чрез плащане.

Предложението за фонда не е публично. То ще бъде обсъдено от държавите членки на ЕС, които трябва да определят размера и дела на солидарност за всяка държава до края на годината.

Всяка държава членка – с изключение на тези, подложени на миграционен натиск – трябва да допринесе пропорционално на населението и брутния си вътрешен продукт (БВП) и може да избира между три варианта за посрещане на нуждите на мигрантите, очертани във фонда за солидарност: преместване на определен брой търсещи убежище на собствената им територия, плащане на глоба от 20 000 евро на човек, когото откажат да го приемат или финансиране на оперативна подкрепа в държавите членки, подложени на миграционен натиск.

Окончателното решение ще бъде взето от страните от ЕС с квалифицирано мнозинство, като минималният размер на фонда за солидарност, определен от закона, е 30 000 премествания и 600 милиона евро финансови вноски.

Докладът на Комисията също така идентифицира 12 държави, „изложени на риск от миграционен натиск“: Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия.

Тези държави са длъжни да окажат солидарност с лицата, подложени на миграционен натиск, но положението им ще бъде преоценено, за да се избегнат непропорционални задължения през следващата година.

Трета група държави са класифицирани като „изправени пред значителна миграционна ситуация“: България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша. Те все още са задължени да предоставят солидарна помощ, но могат да поискат освобождаване от своите квоти, което трябва да бъде сертифицирано от Комисията и одобрено от другите държави-членки.

Докладът и фондът за солидарност са основата за разработването на системата за „задължителна солидарност“, предвидена в Пакта за миграция и убежище, основната реформа на миграционната политика, приета през 2024 г.

Унгарският премиер Виктор Орбан, полският премиер Доналд Туск и словашкият премиер Роберт Фицо вече заявиха, че няма да прилагат правилата на ЕС, тъй като не желаят да допринасят нито финансово, нито чрез приемане на мигранти от други страни.

„Полша няма да приема мигранти по Пакта за миграция. Нито пък ще плащаме за това“, написа Туск в социалната мрежа X малко след представянето на доклада.

Будапеща и Варшава дори не са представили плана си за прилагане на Пакта на Комисията, призна европейският комисар по вътрешните работи Магнус Брунер по време на пресконференция.

По-рано тази година министър-председателят на Словакия Роберт Фицо изпрати подобно предупреждение до Брюксел, твърдейки, че страната му няма да участва в схемата и също няма да плаща във фонда за солидарност. Фицо също така зае твърда позиция по отношение на миграцията в съответствие с мотото на Орбан за „нулa мигранти“.

Встъпващият в длъжност чешки премиер Андрей Бабиш все още не е назначил кабинет, но вече отхвърли квотната система, позовавайки се на „съображения, свързани с националната сигурност“.

„Нашата партия не е съгласна с пакта за миграция, който представлява пряка заплаха за нашата сигурност. Ние го отхвърляме“, каза евродепутатът от АНО Ярослав Бжох пред Euronews.

Неучастието в механизма за солидарност би било „нарушение на задълженията съгласно правото на ЕС“, заяви висш служител на ЕС пред Euronews.

Това може да доведе до процедура за нарушение срещу тези държави, когато регламентът влезе в сила през юни 2026 г.

Единственият законен начин да се избегне солидарният дял е да се подаде заявление за освобождаване, което може да се направи само от държави, считани за „изправени пред значителна миграционна ситуация“: България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша.

Ако Комисията и другите държави членки приемат изключението, страната, която го е поискала, вече не е задължена да приема търсещи убежище, нито да компенсира за това чрез финансови вноски. Делът на тази страна няма да бъде преразпределен между останалите държави членки.

Според доклада на Комисията общата миграционна ситуация в ЕС се е подобрила, като незаконните преминавания на границите са намалели с 35% през отчетния период (юли 2024 г. – юни 2025 г.), цитирано от obektivno.bg.