1 млрд. евро са заложени в проектобюджета на съдебната власт, 90% са за заплати
Липсата на яснота за начина, по който средствата на Европейския съюз (ЕС) се разпределят и използват, оказва негативно влияние и подкопава общественото доверие в смисъла от съществуването на самия ЕС и ролята на членството на България в това обединение от държави. Припомняме, че в предприсъединителните години се постави началото на опита за укрепване на институционалната независимост и общественото доверие в българското правосъдие, за да отговаря то поне минимално на зададените международни стандарти. Това се казва в доклад на Института за пазарна икономика, цитиран от "Фокус".
Тези процеси винаги са били обезпечавани преимуществено с външна финансова подкрепа, а за постигането на конкретна цел е било необходимо порядъчно съдействие от страна на политиците, администрацията и хората вътре в системата. Често пъти обаче препоръките от ЕС са срещали съпротива и неодобрение от политиците. Хората от системата преимуществено са оставали неутрални към проблемите на собствената си професионална среда. Външните стандарти и оценки са реалният измерител на качеството на управлението и състоянието на българската държава, особено що се отнася до способността ѝ да защитава правата и законните интереси на своите граждани. Това е така, макар че изграждането и отстояването на независимата съдебна власт и поддържането ѝ в състояние да отговаря на динамиката на личните, обществени и стопански отношения да е задача на самата българска държава.
За период от 10 години българското правосъдие се превърна в добре финансирана власт, като един от елементите на нейната независимост – ресурсното и финансовото обезпечение, конституционно установено като самостоятелност на бюджета, се трансформира в изпреварващ останалите конституционно въздигнати гаранции на съдебната независимост.
Самостоятелността на бюджета на съдебната власт не е абсолютна величина. Идеята за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт намира своето първо конституционно проявление, тоест и правно признание, в Конституцията на САЩ. А въпросът за съдебната независимост се свежда до два разписани института и това именно са сигурността на назначението и сигурността на заплащането. Всички останали разходи на съдебната власт са вторични, непоставящи в пряка зависимост правораздаването. В българския правен контекст средствата на ЕС, съчетани с препоръките за трансформация на българското правосъдие са основната движеща сила за утвърждаване на независимостта на съдебната власт. Затова е важно да се види кой и как разполага с този ресурс.
За целта се опитахме да дадем поне количествена оценка на външното финансиране, получено от българските публични органи, насочено към укрепване на капацитета на съдебнатa система – по-специално органите, администриращи процесите в съдебната власт в България: Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС (ИВСС); също така Министерството на правосъдието (МП) и Националният институт на правосъдието (НИП). Разгледахме периода от 2017 до 2024 г. като включваме и проекти, започнати по-рано, но незавършени преди 2017 г.
Какво се вижда все пак с просто око?
Общата стойност на финансирането от ЕС, насочено към институциите на съдебната власт за периода 2017-2024 г., е в размер общо на 70,5 млн. лв., от които 62,5 млн. лв. (или 88,75%) са реално изплатени. Тези средства представляват сравнително малък дял (около 0,92%) от общия бюджет за съдебна власт за разглеждания период, но това са все пак над 54% от общия размер на капиталовите разходи на съдебната власт. С други думи повече от половината от инвестициите в модернизация на правосъдието в България са с европейски средства.
Като цяло прави впечатление, че за каквото кандидатстват ВСС, ИВСС, НИП и МП си го получават и харчат. Ефектът от това е отделна тема.
Що се отнася до структурата на финансирането, близо 57% от общото финансиране и малко над 53% от реално изплатените средства са насочени към проектите на Висшия съдебен съвет. Около една четвърт от средствата са по проектите на НИП. Останалите бенефициенти изпълняват относително малко на брой и като стойност проекти, съответно и делът им е по-нисък.
Някои изводи
Европейското финансиране за съдебната власт в България в периода 2017–2024 г. е не просто финансов инструмент, а индикатор за способността на институциите да реализират целенасочени и трайни политики в областта на правосъдието. Макар общият обем от 71 млн. лв. да представлява под един процент от консолидирания бюджет на съдебната власт за периода, делът му в капиталовите инвестиции е над половината. Това подчертава стратегическата роля на европейските средства като основен двигател на технологичната и институционалната модернизация на българското правосъдие.
От изследването се вижда, че съдебната власт демонстрира значителна административна способност за усвояване на ресурса – в някои случаи над 90% от договореното. Въпреки това същественият въпрос остава ефектът от тези средства върху качеството на правосъдието и общественото доверие. Докато проектите на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието често се оценяват по формални индикатори – брой дейности, обучения и приети документи – реалните измерители на ефективност като бързина на съдопроизводството, намаляване на административната тежест или повишена прозрачност остават неустановими.
Положителните примери не липсват обаче. Усилията за въвеждане на Единния портал за електронно правосъдие и за създаване на централизирани регистри също са важна крачка към дигитализация на правосъдието. Несъвършенства има, ефективността на похарчените средства също е спорна, но без средствата от ЕС и тези системи биха липсвали.
Ключовата слабост обаче остава липсата на рефлекс за планиране. След приключване на проектите, поддръжката, надграждането и анализът на ефективността им рядко се осъществяват със собствени ресурси. Видно е, че ВСС постоянно и трайно модернизира едни и същи портали и регистри, без да е възможно да се провери това ли е желаният резултат от редовите магистрати, от адвокатурата и гражданите. Така европейското финансиране се превръща не в катализатор, а в заместител на държавната отговорност. Този модел на "външно поддържано развитие“ води до зависимост, при която модернизацията спира с последния усвоен лев по проекта.
От гледна точка на управлението, Висшият съдебен съвет се явява централен координатор на модернизацията, но без достатъчно яснота кой какво получава и защо. Липсата на публичен регистър на отговорните членове по проекти, нулевата информация за получените от тях възнаграждения и отсъствието на публични индикатори за ефект създават усещане за формалност – изпълнението е мотивирано от заложените средства, а не от реалната потребност. В този контекст би било целесъобразно ВСС да приеме ясни вътрешни правила за оценка на проектните резултати, включително чрез анкети за удовлетвореност сред магистрати, съдебни служители и адвокати – групи, които реално използват продуктите, създадени в рамките на тези проекти.
Неяснотата около финансирането и ефективността е при големите проекти, свързани с цифровизацията, модернизацията, софтуерното и хардуерното обезпечение на съдебната власт, изпълнявани от Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
В по-широк контекст, европейското финансиране има символна стойност. То показва, че Европейският съюз не просто инвестира в българската съдебна система, а ѝ гласува доверие и изисква отговорност. Това доверие следва да бъде оправдано чрез прозрачност, ефективност и резултати, които да са отличителни не само в отчетите по проекти, но и в ежедневния живот на гражданите, които очакват бързо, предвидимо и достъпно правосъдие. Българската държава поставя основен акцент върху възнагражденията в съдебната власт, докато модернизацията, повишаване на професионалната подготовка са възложени в голяма степен на средствата от ЕС.
Нужно е да отличим отново, че общата стойност на финансирането от ЕС, насочено към институциите на съдебната власт за периода 2017-2024 г., е в размер общо на 70,5 млн. лв., от които 62,5 млн. лв. са реално изплатени. Проектът за бюджет на съдебната власт за 2026 г., от който около 90 процента се харчат за заплати, е близо 1 млрд. евро.