Всички правят тази грешка при измерване на пулса

Едва ли сте се замисляли, че може и да не отчитате правилно пулса си, когато го измервате вкъщи. Дори и да изглежда на пръв поглед лесно, има редица предпоставки за неволни грешки.

Тези неправилно извършени действия водят и до неправилна интерпретация на получените резултатите. А пулсът е един от важните показатели за здравето на сърцето и кръвоносните ни съдове, заедно със стойностите на кръвното налягане. Ето няколко от най-често допусканите грешки.

Къде да се измери пулсът?

Най-често пулсът се измерва на радиалната артерия, тоест на китката на ръката. Тази опция е наистина удобна и позната, но не е подходяща за всеки. При ниско кръвно налягане, при тежка атеросклероза на периферните съдове или при други артериални лезии пулсовата вълна на радиалната артерия може да бъде слабо изразена. В такива случаи е за предпочитане да се използват по-проксимални области, по-специално каротидната артерия. Изключително важно е да се внимава: прекомерният натиск върху нея може да причини рефлекторна брадикардия или дори припадък, особено при пациенти в напреднала възраст.

Колко време е правилно да се брои пулсът?

Често срещана грешка е пулсът да се брои за 15 или 30 секунди и след това да се умножи по 4 или 2. Тази практика може да е приемлива при пациенти с редовен ритъм, но дори тогава съществува риск от получаване на неточен резултат. При наличие на аритмии, особено предсърдно мъждене или чести екстрасистоли, подобно ограничаване на времето за измерване намалява точността, понякога значително. В такива случаи пулсът трябва да се брои стриктно в продължение на една цяла минута, което позволява по-точна оценка на истинската сърдечна честота и откриване на евентуални паузи или нередности в ритъма.

Кога да се измери пулсът?

Друг важен детайл, който често се пренебрегва: състоянието ви по време на измерването. След физическо натоварване, пиене на кафе, пушене или емоционален стрес пулсът може да се ускори значително. За да се получат надеждни данни, е необходимо да си осигурите поне 5 минути почивка в седнало или легнало положение. Това правило често се нарушава дори в болниците, да не говорим за измерването му в домашни условия. В резултат на това се стига до неверни заключения за „тахикардия“, което може да доведе до ненужни прегледи или промени в терапията.

Синхронността на пулса и сърдечната дейност заслужава специално внимание. При слаб пулс не всяка систола (сърдечно съкращение) води до образуване на пълноценна пулсова вълна в периферията. В резултат на това пулсът на китката може да е по-нисък от истинската сърдечна честота. Между другото, автоматичните устройства за измерване на кръвното налягане обикновено отчитат броя на пулсовите вълни за единица време (очевидно за време по-малко от минута). Като се има предвид, че не всяка пулсова вълна се улавя от такива устройства, е възможно да се подцени истинската сърдечна честота.

В такива случаи по-точна оценка на сърдечната честота може да се постигне чрез аускултативно измерване на върха на сърцето. Просто поставете стетоскопа върху гръдния кош леко навътре от лявата млечна жлеза и пребройте броя на ударите за една минута. Още по-добре е да се оцени сърдечната честота (или по-скоро електрическите активации) чрез записване на ЕКГ.

Сравнението на сърдечната честота и пулсовите вълни позволява да се идентифицира т. нар. пулсов дефицит – разликата между броя на сърдечните удари и броя на пулсовите вълни. Но това обикновено се прави от кардиолози, и то не от всички. Освен това в наши дни, когато честотата на ритъма и неговият характер могат да бъдат оценени най-надеждно – чрез ЕКГ, значението на тази манипулация е намаляло в сравнение с преди.

За кого е важно да следи пулса си?

Не всеки трябва да прави това, а широко разпространените устройства понякога предоставят ненужна информация за сърдечната честота, причинявайки в някои случаи ненужно безпокойство. Редовното измерване на пулса е по-важно за пациенти със сърдечни аритмии, сърдечна недостатъчност, както и при прием на антиаритмични лекарства, бета-блокери, калциеви антагонисти, бронходилататори. Най-пълно разбиране за поведението на сърдечния ритъм, и не само по отношение на неговата честота, но за естеството на сърдечния ритъм, получаваме по време на ежедневното ЕКГ наблюдение.

Важно е да се знае, че сърдечната честота на здрав човек, включително през деня, се променя в много широк диапазон: от 35 в минута по време на нощен сън до >150-160 при интензивна физическа активност. Средните стойности за деня и за активния период (извън съня) също са важни. Средна сърдечна честота >90 удара/мин според 24-часовия ЕКГ монитор изисква бдителност и задава тона за търсене на причини, които могат да включват например анемия, тиреотоксикоза, тревожност или хронична сърдечна недостатъчност.