Майчината близост с бебето в минутите след раждането му е важна, но медицинската безопасност е над всичко!

В днешното интервю разговаряме с д-р Антонио Душепеев, д.м., началник на отделението по „Акушерство и гинекология“ към УМБАЛ – Бургас, за една набираща популярност теза сред младите жени – забавеното прерязване на пъпната връв след раждането. Какви са ползите за новороденото, има ли реални рискове и как майките могат да направят информиран избор, който не зависи от маркетингови и индустриални интереси

– Д-р Душепеев, какво е Вашето професионално мнение относно набиращата скорост тема сред жените във фертилна възраст пъпната връв да не се прерязва веднага след раждането, а детето да остане върху гърдите на майката около 20–25 минути, докато тя напълно спре да пулсира? Напоследък в социалните мрежи се лансира практика, че този подход осигурява на новороденото допълнително количество кръв, стволови клетки и хранителни вещества, които подпомагат адаптацията му към живот извън утробата и дългосрочното му здраве.

– Темата има два аспекта – психо-емоционален и медицински. От медицинска гледна точка най-важно е състоянието на новороденото в момента на раждането – дали диша добре, дали има достатъчно кислород, дали не се налага неонатологична намеса. Ако е необходима конкретна терапия, детето трябва веднага да се предаде на педиатър - компромиси не се правят. Когато обаче показателите на бебето на стабилни, а особено ако е и с по-малко телесно тегло, може да се забави прерязването на пъпната връв, за да се подобри кръвообращението в тялото му. Ако и майката е съгласна да го подържи в това състояние, то винаги се прилага. Психо-емоционалният аспект е свързан с изграждането на връзката между майката и новороденото – така наречената процедура „кожа в кожа“. И няма нищо лошо в това.

Мистериозен учен съветва бъдещи майки да не режат пъпната връв веднага, бебето губи...

– Вие практикувате ли „кожа в кожа“ в родилното в УМБАЛ – Бургас?

– Разбира се. Прилагаме я, когато медицинските условия го позволяват. В повечето случаи това се прави след предварителна уговорка с родилката, но е важно да се знае, че плацентата се отлепя приблизително 20 минути след раждането. Поради това не практикуваме стоене с непремахната пъпна връв в продължение на 30–60 минути, както излиза в някои публикации в интернет, в т.ч. и в тази, за която споменахте.

– В социалните мрежи се разпространяват и снимки, на които плацентата стои върху корема на майката, без пъпната връв да е прерязана. Това реална практика ли е?

– Не, това не е медицински издържано. След раждането плацентата веднага трябва да бъде внимателно огледана – проверяваме дали е цяла, дали няма задържани части от нея или кръвоизливи по родовия канал. Това е изключително важно действие от медицинския контрол след раждането. Защото се иска бърза реакция, ако е налице един от тези проблеми.

– Има ли риск от анемия при бебето, ако пъпната връв се пререже по-рано, така част от кръвта не можела да се придвижи към кръвоносната система в тялото му?

– Не, няма такава опасност. Само в много редки случаи, когато кръвните групи на майката и плода са несъвместими – тогава могат да се появят анемични състояния. Но те се преодоляват с медикаменти и за сръвнително бързо време. Важно е да се подчертае, че всеки случай се разглежда индивидуално. Ако състоянието на майката и детето позволява, винаги прилагаме контакт „кожа в кожа“ заради емоционалната му полза. Но има и майки, които по лични причини отказват тази практика. Раждането изтощава. Разбираемо е. Реалната картина не е от най-красивите. В тези случаи ние уважаваме тяхното желание.

– Какво е Вашето мнение за практиката пъпната връв да се прерязва едва след като напълно спре да пулсира?

– Това зависи от конкретния случай. Ако пациентката е абонирана към банка за стволови клетки, ние вземаме проба от пъпната връв веднага след раждането, тъй като процедурата е различна. Практиката със съхранение на стволови клетки съществува вече над 10 години и има ясно дефинирани медицински протоколи.

– Наблюдавате ли нови тенденции от изисквания при родилките, да не го нарека директно капризи след дълъг престой във фейсбук?

– Да, определено. В последните години виждаме две крайности в желанията на жените. От една страна са тези, които отказват всякаква медицинска намеса – дори когато е наложителна. Отказват да приемат обезболяващи медикаменти дори. Това, разбира се, затруднява работата ни, защото в някои случаи интервенцията е въпрос на безопасност и ние не можем да стоим като наблюдатели. Надяваме се, че жените ще продължат да ни имат доверие и ще разберат, че се намесваме само тогава, когато процесът на раждане излиза извън нормалните физиологични граници. От другата страна са родилките, които искат напълно безболезнено раждане, без да усещат нищо – дори когато това не е физиологично възможно. Ние, лекарите, се движим между тези две крайности.