Той беше милионер, а днес продава дини на пазара

Той е прецакал соца още през 80-те, носил е пари с чували, превърнал е Кърджали в шоу центъра на Южна България и се е возил в колата на „любимото момче на Тодор Живков“. Днес Данчо Влаев-Маймуната, 65-годишен, продава домати и дини на малка сергия. Животът му е като на филм за първия бизнесмен от онова време, който днес разказва за върхове и падения, пише 24rodopi.com.

За Данчо всичко започва след казармата. През 1984 г. поема пицария „Русалка“ в центъра на Кърджали и я превръща в златна мина. „Правехме повече оборот от заведенията в Слънчев бряг. Огромни печалби. Всяка вечер правех ревизия. За липса на 1000 лева ме чакаше година затвор“, спомня си той. Но Влаев е ловък. За да се справи с дефицита на качествено кафе, тайно купува никарагуанско от автогарата в Стара Загора и го продава в пицарията, минавайки всякакви проверки.

По-късно поема барчето в съда, където трупа връзки със съдии, прокурори и полицаи, снабдявайки ги с контрабандни вносни цигари. Тази афера обаче едва не го вкарва в затвора и му носят две години забрана да се занимава с търговия.

След промените, въпреки забраната, Данчо се връща в играта, печелейки търг за заведение чрез съпругата си. Въвежда невиждани за времето си иновации – цветен телевизор с видео, вход от един лев и консумация на час, за да има постоянно текучество. Парите отново потичат.

Апогеят на неговата империя е култовото заведение „Зодиак“. Данчо решава да направи първото вариете в региона. За да си осигури програма, отива на преговори в „Мерцедес“, купен от Иван Славков. „Само като ни видяха и паднаха. Като им казахме, на кого е била тази кола и веднага ни дадоха програма – еротично шоу“, спомня си кърджалиецът.

Следват голи сервитьорки и стриптийз. Кърджали се превръща в притегателен център за хора от Хасково, Пловдив и Стара Загора. Оборотите са колосални. „Въртех по 15-20 хиляди лева на ден. Един апартамент тогава беше 12 бона. Носих парите с чували в банката, а там спираха да работят с други, за да започваме да броим“, разказва Данчо.

Всичко приключва в средата на 90-те. Появяват се „нови играчи с огромни апетити“ и договорите му са прекратени един по един. Последно му отнемат обект, пълен със стока, при минус 20 градуса, оставяйки го със заем от 15 хиляди лева. „На негово място сложиха абсолютно същия обект, но даден на двама пенсионери от известна фамилия, за да отворят кинкалерия“, разказва Маймуната.

Днес той продава зеленчуци от градината си на малка сергийка. Жена му е до него, никога не са се разделяли. „Не си знаех парите тогава. А с толкова пари всички фантазии стават реалност“, казва пред щайгите 65-годишният мъж, стиснал чаша с кафе. А за мечтите добавя: „Без тях човек свършва…“