България се прекланя пред гения Ивайло Балабанов, а в Хасково съветниците боготворят Гришо и не го почитат

Най-обичаният български поет на 21-ви век Ивайло Балабанов няма да е „Почетен гражданин на Хасково“. 25 общински съветници гласуваха „против“ предложението на инициативен комитет за удостояването посмъртно на поета със званието. Като кукли на конци те приемат решения, спуснати от политическите им централи, противно на обществения интерес. Заради тях геният ще е почетен гражданин не на любимия си град, а на Кърджали, Ивайловград и Свиленград. Той е дал за Родопите и България почти същото, което Христо Фотев на Бургас и морето. 

С решението си 25-те старейшини от града на Балабанов предизвикаха голям скандал. Навярно и те, и политическите им лидери не са чели стиховете на "Небесният гурбетчия", както бе известен в колегията по името на негово стихотворение. Не може обаче да си представи човек, че е възможно да не са чували за едно от най-знаковите пера на българската литература, свързал живота и творчеството си с Хасково. Нима не знаят какъв е приноса му за града? 

Сбогуваме се с Рицаря на българската поезия

Едва 11 доблестни съветници подкрепиха предложението Балабанов да си получи посмъртно званието. 

Почина големият български поет Ивайло Балабанов - съвременният Вапцаров

Хасково има и други велики личности и една от тях е проф. д-р Асен Златаров, чието име носи Бургаският държавен университет. В същият град е роден и тенисистът Григор Димитров, който бе стигнал до Топ 3 на най-добрите тенисисти в света, но приносът му за България и Хасково едва ли може да се сравнява с този на големият учен и на гениалния поет. Гришо дори отказа да играе за националния отбор на България, но с решение на Общинския съвет в Хасково стана почетен гражданин. 

За графоманите, дошли да се снимат с живия гений Ивайло Балабанов, а днес скърбят от 400 км

Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 г. в село Хухла, община Ивайловград. Завършва гимназия в Ивайловград, след което работи по изграждането на МК „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“. Продължително време живее в Хасково и работи като редактор на местния вестник „Строител“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в родното си село на 20 юли 2021 г.

Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за големия поет Ивайло Балабанов 

Автор е на музикално-поетичния спектакъл „Съзвездие – наречено „Любов“, посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, и на множество книги, сред които „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), „Песни за старо вино“ (поетичен сборник в два тома – „Отечество-любов“ и „Часовник за бъдеще време“, 2003).

Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Сред по-значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, като и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“.

Стихосбирката " Небесен гурбетчия" на поета Ивайло Балабанов препълни залата на Военния клуб в Бургас

Лауреат е на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (1980), Награда на СБП (1987), Национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001), Награда за книга на годината (2004), Награда на община Хасково за цялостен принос в литературата и изкуството „Александър Паскалев“ (2005), Национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ (2006), Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (2008), Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“ (2016), Отличие „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ от Министерството на културата (2015), Юбилеен медал „175 години от рождението на Капитан Петко войвода“ от СТДБ (2019), Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (2021).

Най-обичаният български поет има толкова много награди, че едва ли едно такова звание като „Почетен гражданин на Хасково“ би го направил по-велик. Истината обаче е, че не той има нужда от него, а градът, в който е творил. Неговият поетичен ореол ще надживее безпросветните политици и съветници, взели поредното си позорно решение.