Цинизмът на съвремието и войната в Украйна, която никой не иска да спре

Живеем в епоха, в която реалността се разпада под тежестта на собствените си отражения. Информацията и дезинформацията танцуват валс на привидна истина, като змия, захапала опашката си - не защото е гладна, а защото е объркана. Цинизмът е новата валута на общественото доверие, а критичното мислене се превърна в бяла лястовица.

Конвенционалната журналистика – онази бавна, проверяваща, понякога тромава, но добросъвестна дисциплина – е в агония. Тя се дави в океана на конспиративни видеа в ютюб, електронни сайтове с неясна собственост, тематични фейсбук групи и хипнотизираща визия от TikTok и Telegram. Хората вече не искат да плащат за истина. Предпочитат да я получават безплатно в социалните мрежи, при това опакована в собствените им предразсъдъци.

В този мътен пейзаж на информационно разложение продължава войната в Украйна. И тя вече не е просто геополитически сблъсък, а глобална индустрия. Затова никой от тези, които имат думата, не бърза да я приключи.

Нека е ясно: няма наивници сред големите играчи. Доналд Тръмп – преизбран с обещанието, че ще прекрати конфликта в рамките на едно денонощие – знае много добре, че това е реторика за вътрешна консумация. Каквото и да е бил склонен да направи преди, днес дори той не може да прекрати нещо, което се е институционализирало като част от глобалната икономическа екосистема.

Путин също не може да спре. Или по-точно – не и без да заплати политическата цена, която би ерозирала собствената му власт. Защото икономиката на Русия вече е мобилизирана до степен на почти военен социален договор. Заводи работят на три смени. Бюджетът прелива от инвестиции в оръжие, логистика, пропаганда. Безработицата е изкуствено потисната. Народът не се бунтува – има работа, има хляб, има и достатъчно спирт, за да заглуши гласа на съвестта.

Няма да има мир в Украйна, докато Путин не умре или не се оттегли

А какво ще се случи в Русия, ако войната спре? Ще трябва демобилизация. Това ще са стотици хиляди млади мъже, които ще потърсят работа. Закриване на заводи. Масови съкращения. Социално недоволство. А това е сценарий, който Кремъл не може да си позволи.

На другия бряг на океана нещата са по-рафинирани, но не по-малко цинични. Последното предложение на Тръмп – Украйна да получава оръжие, което да бъде заплатено от НАТО – е бизнес модел, не дипломатическа инициатива. САЩ не просто поддържат украинската отбрана – те захранват с кислород своята собствена военна индустрия.

Тръмп разкри дали е окуражил Зеленски за удар по Москва

Оръжията, които се произвеждат в момента – в Америка, в Европа, дори в Азия – не са предназначени непременно да бъдат използвани. Много от тях никога няма да стигнат до фронта. Но ще бъдат направени, платени, осчетоводени. Ще осигурят работни места, дивиденти, политически точки.

И в този механизъм на взаимно поддържана инерция, Украйна остава единственият реален губещ. Територия, която страда. Население, което умира или бяга. Страна, която бавно се превръща в геополитически апендикс – нужна, но не и решаваща.

Ние, европейците, също не сме печеливши. Нашият страх – често рационален, понякога невротичен – се консумира от лидерите ни и се превръща в още по-големи военни бюджети, за сметка на по-малко разходи за култура, образование, здраве. Отвъд риториката за сигурност се прокрадва една тъжна истина: светът вече не инвестира в развитие. Инвестира в оцеляване.

И когато се запитаме защо войната в Украйна няма да свърши скоро, отговорът е болезнено прост: защото тя вече не е конфликт. Тя е структура. Система. Режим на икономически и политически живот. И защото всички печелят – освен онези, които наистина плащат цената.

Истинската новина днес не е, че войната продължава. А че всъщност никой от големите играчи не иска тя да спре.

Още от автора:

Знаете ли, че най-хубавите месеци са в календара, благодарение на Цезар и Октавиан?

Зелен лабиринт на мястото на Дупката – дотук не срещнах по-добра идея

Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?