Тошко Йорданов пострада в зъболекарски кабинет
Тошко Йорданов се носеше като буреносен облак. Бузата му беше подута, все едно е бюджетна програма, предложена от опозицията. Лицето му беше свъсено, сякаш животът му поднасяше на всяка крачка смес от лимонов сок, катран и плоски шеги от "Шоуто на Слави".
Зъболекарският кабинет на д-р Вадиряпов беше на ъгъла на една от онези улици, които никой никога не помни по име, но всички знаят, че там се намира най-безопасният банкомат в района. Тошко се огледа с подозрението на човек, който точно в този момент не желае да срещне нито журналисти, нито студенти по медицина. Не видя никого, освен една възрастна дама, която хранеше гълъби с кифла от миналия четвъртък. За всеки случай, все пак пресече улицата като ирански ядрен физик, запътил се на смяна в централата.
В кабинета го посрещна д-р Вадиряпов – усмихнат, спокоен, от онези зъболекари, които изглеждат така, сякаш нямат абсолютно никаква представа кой си. Това създаде у Тошко известна надежда.
– Какво ви води при мен? – попита лекарят, след като пациентът издиша дълбоко като депутат преди гласуване дали да се изпратят още оръжия за Украйна.
– Докторе, не издържам. Много напрежение, умора… И болка. Болката! Зъбът ме убива.
Д-р Вадиряпов надникна в устата на политика с ентусиазма на археолог, току-що открил антична септична яма.
– Вади, докторе. Болката е нетърпима!
След кратка манипулация, придружена от звук, приличащ на отваряне на буркан с кисели краставички, д-р Вадиряпов извади зъб и го подаде на Тошко като трофей.
– Готово.
– Но… – простена Тошко. – Аз още чувствам болка…
Зъболекарят замълча. Погледна отново в устата, погледна извадения зъб, наклони глава, после въздъхна дълбоко, но някак неискрено.
Тошко Йорданов: Не може специализант да получава повече от обучаващия го специалист
– Станала е грешка. Извадих здрав зъб. Болният още си е там.
Тошко Йорданов погледна зъболекаря в очите. Вместо вина, видя в тях някакви искрици, които не можа да определи дали са весели или отмъстителни.
– Няма да ви взема пари за него – проговори отново д-р Вадиряпов. – Но сега да оправим нещата и да извадим правилния…
– НЕ! – изрева Тошко така, сякаш в кабинета беше влязъл Караколев с диктофон. – Чувствам се по-добре! Болката почти спря!
Той скочи от стола с гъвкавостта на човек, който се бои от две неща – грешки и зъболекари. Излетя навън, стиснал бузата, която вече пулсираше и от болка, и от унижение.
Пред входа на сградата го чакаше огромен черен автомобил със затъмнени стъкла. Всичко във вида му подсказваше, че собственикът изобщо не се притеснява от НАП. На тротоара стояха двама едри мъже със зализана като на актьора Анди Гарсия коса и хубави костюми, които можеха да са само италиански. Те го прихванаха внимателно, но здраво под ръка. През това време задната врата на автомобила се отвори бавно и драматично. Вътре седеше още по-елегантен, но по-възрастен мъж, който каза на развален български с южноиталиански акцент:
– Господин Йорданов, разбрахме, че се готвите да организирате внос на български лекари към Сицилия. А на НАШИЯ остров… не се внася или изнася нищо без нашето съгласие. Заповядайте при мен, нека поговорим.
„Като нямаш какво умно да кажеш, Тошко – не говори! Аз и голямата ми уста…“, помисли си депутатът, докато влизаше доброзорно в колата, стискайки зъби. Тоест, останалите му зъби.
ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:
Очаква се да бъдат изпуснати „случайно“ и други опасни хищници!
Творчеството на водещите ни политици влиза в учебниците
Исторически прецедент – Стефка Костадинова и Весела Лечева ще управляват заедно!
Със Случайници- хора без Морал, Интелект и чувство за отговорност.
Борисофщината вече е Навсякъде!
Сюжетът следва линейна структура, разгръщайки се около злополучното зъболекарско посещение на политика Тошко Йорданов – персонаж, базиран върху реална политическа фигура. Постепенно комичната ситуация прераства в абсурд – здрав зъб е изваден вместо болния, което е едновременно буквален и метафоричен акт, символизиращ погрешни решения, взети със самочувствие и некомпетентност.
Хуморът тук не е самоцел, а средство за социална критика. През комичната ситуация се поставят под въпрос компетентността, моралът и стабилността както на политическите фигури, така и на системите, които би трябвало да функционират в тяхна подкрепа.
Този текст е блестящ пример за съвременна сатира, която съчетава комедията на ситуацията с тънко социално наблюдение. Той разсмива, но и кара читателя да се замисли – за абсурда на властта, за случайността на решенията и за това как понякога дори „здравият зъб“ е първият, който страда.
до 1
дис тайм люн!
Боклука си остава боклук
ot to6ka stana 4a6ka