Творчеството на водещите ни политици влиза в учебниците

Министерството на образованието и науката (МОН) с пламенна последователност продължава работата по въвеждането на задължителен час по „Религия и добродетели“ в училищата. Остава възможността родителите да изберат една от двете дисциплини.

Докато за религията все още се водят дискусии дали да се акцентира на Стария завет или на влиянието на Юда върху коалиционната политика, то съдържанието на предмета „добродетели“ вече е кристализирало в една екзистенциална програма, преливаща от интелектуалните пръски на родния политически гений.

Да, уважаеми читателю, в часа по добродетели ще се преподава… творчеството на водещите български политици! То ще се изучава не просто като набор от изказвания и дела, а като новоевангелски канон, изграден от най-светлите прозрения и морални колизии на националния ни елит.

Само тук, благодарение на моите нелегитимни, но висококултурни връзки в МОН, представям ексклузивни фрагменти от работния процес за подготовка на програмата за обучение по добродетели:

Бойко Борисов: „Метафизика на магистралата“
„Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.“

Борисов не просто комуникира – той изгражда мост между колективното подсъзнание и своя собствен прагматичен екзистенциализъм. Образът на магистралата, повтарящ се през годините като мантра в публичните му речи, следва да се разглежда като алегория на съдбата, в която политикът, едновременно Спасител и Асфалтоположител, води народа към геополитическото безсмъртие.

Политическата му етика, наречена от съвременните мислители „етика на самоназначената скромност“, съчетава скрит месианизъм с почти физическа неприязън към сложността. Изборът на думи е целенасочено несложен – опит за сакрална връзка с фолклорното несъзнавано, сякаш в желанието си да напомни, че държавата е нещо като двор, който трябва да се окоси, преди да дойде еврокомисията. 

Румен Радев: „Лириката на ледниковата епоха“
„Аз съм гласът на разума и морала.“

В лицето на президента Радев срещаме онзи рядък тип политическа фигура, която се движи с величието на геологически процес – бавно, неумолимо и без излишна суетливост. Неговият изказ – минималистичен, почти дзен – е същинска поезия на сдържаното презрение, където всяка пауза в речта отеква като ехо в карстова пещера.

Учебникът по добродетели представя Радев като върховен представител на ледниковата риторика – форма на изразяване, в която студеното спокойствие изпепелява съпротивата по-ефикасно от който и да е пламенен лозунг. Погледът му – като на Хемингуей, опитващ се да улови пъстърва в хаоса – ще бъде анализиран от учениците в специална секция:

„Невербална нравственост: Президентът като сурова метафора на Конституцията.“

Делян Пеевски: „Феноменология на контролирания обем“
„Истинската сила не вика. Тя подписва.“ 

Пеевски не е просто човек – той е явление, мъгла в административен коридор. Политическата му творческа практика се базира на принципа „вездесъщност чрез отсъствие“. Неговото поведение в обществения живот се разглежда през парадигмата на т.нар. „управляваща скромност“, в която добродетелта се проявява чрез тихо придвижване между институции, постове и епохи.

В час по добродетели учениците ще анализират как г-н Пеевски съумява да бъде едновременно депутат, магнат, морален авторитет и мираж.

Кирил Петков: „Позитивизмът като вид лутане“
„Ние идваме с добри намерения.“

Изказването бележи възхода на неоинфантилния оптимизъм, типичен за т.нар. „харвардски етап в българския романтизъм“. Творчеството на Кирил Петков често се заиграва с теми като надеждата и фетишизацията на политическия стартъп. В учебниците той ще бъде представен като пример за лутане с чар, където грешката не е провал, а стратегическа пауза в симфонията на моралната импровизация.

Тошко Йорданов: „Гняв и сянка“
„Тия са абсолютни тъпанари.“

Културният принос на Йорданов може да бъде разглеждан през призмата на апоплектичния експресионизъм. Думите му, изпълнени с екзистенциална жлъч и улична поетика, въздействат на учениците като катарзисен шок. Той е българският Диоген с микрофон – търсещ честния човек в тъмната зала на парламента, но намиращ само копчета за гласуване. Творчеството му е антиучебникът на добродетелта, който обаче учи чрез отрицание.

Костадин Костадинов: „Ако нещо е чуждо, то непременно е зловещо, освен ако не е руско.“
„Те искат да ни направят джендъри, но ние сме българи!“

Костадиновото творчество, или както самият той вероятно би го нарекъл – епос на националната генетика, представлява уникален жанров хибрид между антично пророчество и фейсбук коментар под статия за ваксините. Риториката му, наречена от някои експерти „патриотичен вулканизъм“, избухва с такава честота и темперамент, че геолозите от БАН вече го включват в прогнозите си за сеизмична активност.

Като особено добродетелно се оценява умението му да внесе в публичния дискурс усещането, че България е последният бастион на човешкото, ограден от дронове, изкуствен интелект и Сорос.

Заключение за учителя:

Министерството препоръчва дискусия в клас по темата:

„Коя от политическите фигури заслужава да бъде светец на добродетелите и защо точно Пеевски?“

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:

Исторически прецедент – Стефка Костадинова и Весела Лечева ще управляват заедно!

Бургаските гларуси отвръщат на удара!

Борисов и Радев се дуелираха с дронове

Македонският премиер Мицкоски се срещна с Исус Христос

Тръмп и Мъск отново са приятели – ето кой ги сдобри