Борисов и Радев се дуелираха с дронове

2027 г.

Резиденция „Бояна“ беше тиха като неделен следобед в провинцията. Но това бе онзи вид тишина, който крие бурни страсти под одеяло от официалност.

След последните избори подредбата на властта беше добила леко сюрреалистичен характер: Радев бе станал премиер, а Борисов президент. Звучеше като виц, разказан от политолог след третото уиски. Но ето ги – отново съседи, разделени само от една ограда и дълга история на взаимно недоверие, замаскирана със сърдечни усмивки.

*

Премиерът Радев получи доставка. След кратка борба с предпазните пластове, от кутията изскочи дрон. Но не какъв да е. Това беше технологичен шедьовър с формата на стелт, с ръбове, остри като политическо интервю и с интуиция, достойна за треньор на националния отбор по шах.

Радев го погледна със същото вълнение, с което дете отваря коледен подарък. За него това не беше просто играчка, а възможност да лети отново, макар и чрез дистанционно. И той полетя – или поне дронът му го направи.

Но още при първия по-рязък завой машината залитна в неочаквана посока – над оградата, с която Радев делеше границата на своята автономия от реалността на съседа си – президентът Борисов.

*

По това време Борисов бе потънал в творчеството на Сьорен Киркегор. Той изглеждаше като човек, който чете философия не защото търси отговори, а защото иска по-интелигентни оправдания.

Борисов тъкмо беше стигнал до частта за религиозния етап от човешкото съществуване, когато нещо едро се блъсна в рамката на отворения прозорец и го стресна. Той се изправи, погледна навън и видя пред себе си дрон, клатушкащ се на няколко метра над земята. Хвърли поглед по-надалеч и срещна очите на Радев, надничащ през оградата с дистанционно в ръка и физиономия на човек, хванат да гледа състезание от Формула 1 по време на заседание на МС.

– Не ли те е срам да ме шпионираш с дрон, бе, Радев? – попита Борисов с тон, в който имаше повече театър, отколкото подозрение.

– Следенето предполага интерес – отвърна Радев. – За какво ми е да ви шпионирам, господин Борисов? Та вие сте вече в политическия асансьор, който слиза надолу. Аз управлявам! – отговори Радев, подразнен от интонацията на новия президент.

– Значи така ще играем... – изръмжа Борисов, остави Киркегор до керамичната жаба, пазеща саксията му с розмарин и извади от джоба си свое дистанционно.

Секунди по-късно отнякъде долетя неговият отговор – малко по-стар модел, но с характер. Бръмчеше авторитетно, с леко провинциална енергия – като бивш кмет, който сега се занимава с лозарство и риболов.

*

Дронът на Борисов литна уверено към територията на врага, но, в опит да премине над оградата, внезапно и той започна да се олюлява като Джеки Чан във филма „Пияният майстор“.

Сблъсъкът бе неизбежен. Двата залитащи дрона се засякоха във въздуха като аргументи в сутрешен телевизионен блок – и двата шумни, и двата непоклатими, и двата абсолютно убедени, че са прави.

После се раздалечиха рязко.

Дронът на Радев се стрелна към магнолията в двора на Борисов и я подстрига с финес, напомнящ на бръснар, който тайно мрази клиента си. Борисов изохка, сякаш клоните бяха част от него. На свой ред неговият дрон се заблуди в посоката и се вряза в комбинирания фитнес уред на Радев, остъргвайки немилостиво войнишко зелената боя.

Погледите им се срещнаха над оградата. Ако в този момент беше просвирила хармоника, щяха да заприличат досущ на Чарлз Бронсън и Хенри Фонда.

*

Отстрани двамата шефове на охраната наблюдаваха въздушната драма с професионално безразличие, което трудно прикриваше личното удоволствие.

– Да им кажем ли, че въздушното пространство над резиденцията е екранирано и тук не може да прехвръкне нищо електронно? – попита единият, кръстосал ръце като учител по физическо, който току-що е видял как двама отличници се сбиват за топката.

– Ще им кажем – кимна другият с усмивка, в която имаше повече заговорничество, отколкото в целия ни политически преход след 1990 г. – Но не веднага.

– Така си и мислех – каза първият и се подпря на оградата с блаженството на човек, хванал предаване на Discovery с диви животни в брачен период. – Много хора биха платили сериозна сума, за да са на наше място в този момент.

– Или поне абонамент за стрийминг – добави вторият. – С коментар на живо.

Те продължиха да гледат как дроновете на Радев и Борисов се въртят неуверено във въздуха, като две идеи, които не могат да решат дали са визионерство или пълен провал. В този сблъсък нямаше победители, но за сметка на това имаше публика. Макар състояща се само от двама.

И в крайна сметка, какво повече му трябва на политическия театър, освен чифт главни герои, една сцена и небето, макар и екранирано?

Още политическа сатира от автора:

Изгубен във времето: Тимчо Муцунски се срещна с Клеопатра

В Северна Македония изобретиха машина на времето, изпробваха я

Първият македонец в космоса

Борисов и Радев в шок – приемат ни в еврозоната, но наполовина!