От Бургас до София с експрес или как за 55 години влаковете станаха по-бавни

В едно време, което мнозина днес наричат „отминала епоха“, експресният влак „Чайка“ изминаваше разстоянието от София до Бургас за 4 часа и 40 минути. Беше 1970-те – години с бюфет-вагони и гласът на кондуктора, който те информираше с достойнство за всяка гара, пише socbg.com.

Днес, в 2025 година, същото разстояние ще се взима от „експресен“ влак за 5 часа и 32 минути.

Министърът на транспорта Гроздан Караджов дори преди дни се похвали с "новата линия", която осигурявала "бърза връзка" до морето. Той уверява, че новите експресни влакове „ще направят морето по-достъпно“. Само че въпросната достъпност не би трябвало да идва на цената на технологично отстъпление от еталоните на 70-те. Не става дума само за скоростта – става дума за усещането, че ние като общество се движим назад по релсите на бъдещето.

Ако през 1988 г. сме посрещали влакове с кино-вагони и червено-бели ресторанти от ГДР, днес мълчим, докато пътуваме в мръсни купета с неизправна вентилация, надраскани прозорци и мирис на отдавна изгубена грижа. И това ддокато слушаме обещанията за нови машини.

Критика с адрес: Министерство на транспорта и съобщенията

Къде е отговорността на министъра в това? Да обещаваш експрес и да доставяш закъснял комфорт – това не е транспортна, а етична катастрофа. Обществото заслужава отговор: как е възможно през XXI век едно пътуване да бъде по-бавно от същото такова преди половин век?

Пропуснат влак за бъдещето

Днес влаковете тръгват „по-бързо“ – но само на думи. Усещането е ясно: пътуваме в миналото с билет за утре. Ако се предполага, че обществото няма да обърне внимание на разликата между 4:40 и 5:32, това подценява способността на хората да правят сравнения и да изискват отговорност.

Време е железниците да станат не символ на упадък, а на достойнство. Но това ще изисква не експресен PR, а морална и професионална скорост.