Ще забранят на японците да си кръщават децата Пикачу, Пудинг...

В регистрите с новородени в Япония има един Дявол и един Принц, но и редица Пудинги, Котенца и Пикачу. Нови правила обаче, въведени в Япония, ще се опитат да предотвратят родителите да дадат на децата си странни, ексцентрични и неприятни имена.

Регламентът, който влиза в сила тази седмица, ще затрудни регистрацията на така наречените кира-кира или „ярки“ имена. Промяната е резултат от дълъг дебат за свободата, която родителите трябва да имат при кръщаването на децата си, и разкази за мъките, пред които са изправени хора с неконвенционална номенклатура, предава dnes.bg.

Проблемът произтича от уникалните характеристики на японския език. Повечето имена са съставени от знаци, наречени канджи, много от които могат да се произнасят по повече от един начин, в зависимост от другите знаци, с които са комбинирани.

С други думи, не винаги можете да разберете как да произнесете име, като гледате знаците му, а за много имена е необходим различен набор от фонетични знаци, за да се изпише звукът на канджито на човек.

Когато японските семейства добавят името на новородено към семейния си регистър, преди не е било необходимо да уточняват произношението на канджито, оставяйки на родителите да решат как ще се произнася името на детето.

Оттук идва и името „кира-кира“, което, в зависимост от гледната точка, е вълнуващо индивидуалистично или депресиращо вулгарно. Те включват Шиизаа или Цезар, изписано с двата знака, обикновено произнасяни котей, което означава „император“. Ерен, английското име Елън, може с лекота да се изпише с канджито за „вечна любов“.

Изобретателните родители са открили канджи за Лавли (произнася се Рабури), както и за Пикачу, един от героите Pokemon на Nintendo, и дори Пурин, което означава „пудинг“.

Съгласно новите правила обаче произношенията трябва да бъдат уточнени - и те ще бъдат контролирани от бюрократи, за да се елиминират екстремните четения.

Комисия прекара години в обсъждане на въпроса за ограниченията и решението е компромис, който затруднява да се знае точно как ще бъдат прилагани. Ще бъде неприемливо да се използва произношение, което означава обратното на канджи - и всичко, което „противоречи на интересите на детето“.

Този принцип е установен през 1994 г., когато на барман на име Шигехару Сато е отказано разрешение да кръсти сина си с йероглифа за акума, което означава „дявол“ (въпреки че джин, което означава „бог“, е счетено за приемливо).

А какво да кажем за случая с Оджисама Акайке, чието първо име означава Принц? През 2019 г. той написа в Twitter за срама и подигравките, които името му му е донесло като тийнейджър. Регистрацията за членска карта в библиотека била невъзможна, защото никой не вярвал, че това може да е неговото име. В крайна сметка той промени Оджисама на солидното и старомодно име Хаджиме, което означава „начало“.

През 2015 г. проучване на японски педиатри заключи, че деца с имена кира-кира попадат в спешните отделения на болниците по-често от техните връстници с конвенционални имена. Много хора прецениха това като доказателство, че родителите, които наричат ​​децата си Навсикая, са по-малко добри в грижите за тях.

Някои експерти твърдяха обратното - че те са по-бдителни за благополучието на децата си – оттук и по-честите посещения при лекаря.

„Имената и четенията на имена, написани с канджи, както думите като цяло, се променят с времето“, заяви либералният вестник „Асахи“ в редакционна статия. „Ограниченията върху четенето на имена трябва да бъдат ограничени до абсолютния минимум. Лесно е да си представим, че този процес... ще включва огромно количество документи.“