Най-богатите са виновни за 2/3 от глобалното затопляне

Концентрираното частно богатство се оказва един от основните двигатели на климатичната криза – не само чрез начина на живот, но и чрез начина на инвестиране. Според първото изследване, което количествено свързва въглеродния отпечатък на най-заможните с конкретни климатични бедствия, най-богатите 10 процента от световното население носят отговорност за близо две трети от всички емисии, допринесли за глобалното затопляне от началото на 90-те години насам, предава lupa.bg.

Изследването е публикувано в Nature Climate Change и ръководено от д-р Сара Шьонгарт от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich). „Свързваме въглеродните емисии на най-заможните директно с реални климатични последици“, обяснява тя пред AFP. „Това е преход от въглеродно отчитане към климатична отчетност.“

В сравнение със средностатистическия човек, най-богатият 1 процент е допринесъл 26 пъти повече за честотата на някога-рядко срещани горещи вълни и 17 пъти повече за засушаванията в Амазония. В САЩ и Китай – страните с най-високи нива на въглеродно замърсяване – емисиите на най-богатите 10 процента са довели до двукратно до тройно увеличаване на топлинните екстремуми.

Изследователите са използвали икономически данни и климатични симулации, за да проследят въглеродните емисии на различни доходни групи и да оценят тяхното въздействие върху конкретни екстремни климатични събития, като горещи вълни, засушавания и урагани. Отчетена е не само пряката консумация (автомобили, полети, имоти), но и т.нар. вложени емисии, идващи от инвестиции във въглеродно-интензивни индустрии.

„Климатични политики, които не засягат непропорционалната отговорност на най-богатите, рискуват да пропуснат един от най-силните лостове за ограничаване на бъдещи щети“, подчертава Карл-Фридрих Шлойснер, съавтор на изследването и ръководител на отдела за изследвания на климатичните въздействия в Международния институт за приложен системен анализ край Виена.

Той настоява, че собствениците на капитали трябва да бъдат подложени на прогресивно данъчно облагане –

не само на доходите, но и на въглеродно-интензивните инвестиции. Предходни изследвания показват, че облагането на емисиите, свързани с активи и инвестиции, е по-справедливо, отколкото универсалните въглеродни такси, които обикновено натоварват хората с по-ниски доходи.

През последното десетилетие обаче инициативите за по-високи данъци върху свръхбогатството и мултинационалните корпорации не постигат напредък. През 2023 г., по време на председателството си на Г-20, Бразилия предложи въвеждането на 2-процентен данък върху нетното богатство на лица с активи над 1 милиард долара. Макар лидерите да изразиха готовност за съвместна работа в тази посока, конкретни мерки до момента липсват.

Инициативата от 2021 г. за въвеждане на глобален корпоративен данък с минимален праг от 15 процента беше подкрепена от близо 140 държави, но и тя буксува. Според Forbes, близо една трета от всички милиардери в света са от САЩ – повече, отколкото от Китай, Индия и Германия взети заедно.

Антипазарната неправителствена организация Oxfam допълва, че най-богатият 1% е натрупал 42 трилиона долара ново богатство през последните десет години –

повече, отколкото притежават заедно долните 95% от световното население.

Изследването подчертава един от основните изводи на съвременната климатична наука: докато обикновените граждани се призовават да намаляват своя въглероден отпечатък, най-голямата отговорност и възможност за реална промяна остава в ръцете на най-богатите.