Подарък ли е за БСП и Путин отказът да продадем реакторите на Украйна?

Решението на Бойко Борисов да подкрепи лидера на "БСП-Обединена левица" за това руските ядрени реактори да останат в България е начин за защитаване на националните ни интереси. Това заяви Жельо Бойчев - член на Изпълнителното бюро на БСП в „Лице в лице“ по бТВ. Той каза това, след като водещата Цветанка Ризова го пита дали отказва да приеме тезата, че новата позиция на лидера на ГЕРБ, която е в ущърб на Украйна, представлява подарък за социалистическата партия и за руския президент Владимир Путин. 

Бойчев обаче попита каква е логиката в бившата социалистическа република, която воюва с Русия, да може да изгради нови ядрени мощности, а България да продава реактори, вместо да ги използва за задоволяване на нуждите от електроенергия. 

Той припомни, че проектът за АЕЦ „Белене“ беше стопиран. „Няма смисъл да върнем това оборудване и то да си стои под навесите на площадката. Има нужда от активна позиция на правителството и то да търси стратегически инвеститор, за да бъде реализиран проектът. Интерес има от европейски страни, както и от САЩ. Защо да изпускаме тази възможност?“, попита икономистът. 

„Ясно е, че ще имаме необходимост от електрическа енергия, а този проект е много напред във времето за реализация“, подчерта той.

Ризова обаче припомни, че само преди няколко месеца Делян Добрев казваше за АЕЦ „Белене“, че технологията била толкова стара, че цената на реакторите са само 10% от цялата централа, а сега изведнъж няма да ги продаваме и 1,2 милиарда няма да вземем. 

„България през годините е инвестирала много средства в този проект, включително и част от оборудването. То бе платено след арбитражно решение. Съхранява се в момента на площадката там. Проектът е в доста по-напреднала фаза от сега стартиралите намерения за 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Там бяхме на етап до сертифициране на площадката“, заяви Бойчев. 

„Аргументите, с които бе отхвърлен проектът, са странни. Тогава се коментираше, че нямало да има нужда от повече електрическа енергия. Проектът бил безсмислен, защото нямало да има на кого да продаваме. Цената на енергията била толкова ниска, че го правила финансово нерентабилен. Времето много ясно опроверга тези твърдения“, коментира той.

„В момента има дефицит на базови производствени мощности. Ядрената енергетика е в ренесанс и тези прословути центрове за база данни се нуждаят от нови мощности“, подчерта социалистът. 

„Оказа се, че в България има едни сравнителни предимства, налице е интерес в региона да се разположат такъв тип центрове за данни. Ще е много глупаво да проиграем тази възможност. Преди години имаше пак подобен интерес, но Гугъл и Макрософт избраха в съседна страна да развият своите проекти. Причината беше политическата нестабилност, т.е. няма с кого да разговарят тук“, поясни той.

„10 години умуваме дали да строим АЕЦ „Белене“, а в същото време румънците изградиха два блока, а турците нова АЕЦ и строят още една. България има предимства. Беше фактор на Балканите, но се превърнахме във вностител на електрическа енергия. Загубихме предимствата си“, заяви Бойчев. 

Той коментира и яловия втори опит за сваляне на правителството. 

„Ако имаше някакъв смисъл от този вот на недоверие, то е да се види, че няма алтернатива на това мнозинство и правителство в настоящия момент. За съжаление мотивите бяха доста несериозно подбрани. Те представляваха ретроспекция на скандални случаи назад във времето, които трудно могат да бъдат отнесени към едно правителство на по-малко от 100 дни“, заяви икономистът. 

„Това бе вот на недоверие към предходни правителства. Поставени са обаче сериозни въпроси, които не трябва да бъдат замитани. Не е сериозно един такъв инструмент да бъде толкова лековато ползван от опозицията“, коментира той.

„Това е втори вот, а вече се отправя заявка за трети и четвърти. Имаме една антиевропейска опозиция, която е и популистка. Не мисля, че страната има нужда да бъде хвърляна в пореден експеримент на продължаваща нестабилност. Трябва да се завърши този процес на евроинтеграция, който БСП започна“, заяви Бойчев. 

В тази среда на сменящи се правителства и нестабилност не успя да се свърши голяма част от подготовката за еврозоната, каза още той.