Целувки и задници в работно време

От другата седмица ще има нова серия от деликатеса - с имена и на български политици

Ключови думи: деликатеси, целувки, имена, политици, политически фейлетон, чиновници, стефан минчев

Беше 15:00 часа. Великото безвремие – онова меко, разтегливо петно в работния ден на българския държавен служител, когато организмът отказва да симулира полезност, а съзнанието се лута между изкушението да изпиеш поредното кафе и опасността от заспиване върху служебната клавиатура.

Георги Петров – главен експерт по административна координация (разбирай – човекът, който най-добре знае кога шефът отсъства) – се беше изнесъл зад сградата на министерството и пушеше цигара с достойнството на мъдрец, разочарован от живота и колективния трудов договор. Димът лениво се издигаше към небето, сякаш и той бе уморен.

– Имаш ли огънче? – чу познат глас.

Втори експерт, колега по участ и съмишленик по съдба – Димитър от “Вътрешен контрол и хигиена на процесите”.

– Заповядай – въздъхна Георги и подаде запалката.

– И ти ли не можеш да заспиш след обяда? – попита съчувствено Димитър, след като дръпна първата глътка никотин с такова облекчение, сякаш беше избегнал среща със заместник-министър.

– Най-трудната част от деня – каза Георги. – Все се чудя с какво да запълня тези следобедни часове. Доклад не върви да започна, шефът го няма, а от симулиране на активност вече ме боли показалецът.

Двамата замълчаха, потънали в онзи сладък вакуум между скуката и безделието, в който се раждат всички големи идеи.

– А ходи ли вече в новата сладкарничка на „Раковски“? – поде пак Димитър, докато изтръскваше пепелта. – Истинска сензация е.

– Не. Какво ѝ е специалното?

– Не мога да го обясня... Трябва да го видиш!

– По-вкусни са тортите, по-евтини, по-голям асортимент ли предлагат? Каква е тайната?

– Нищо такова. Малка е, предлага само едно – домашни целувки.

– Целувки?

– Да, от онези, дето се правят от разбити яйчни белтъци и захар. Целият град се реди. Обикновено опашката е чак до аптеката.

– Не вярвам. За едни обикновени целувки?

– Хайде да отидем. В работно време няма да има навалица.

Георги хвърли фаса с грациозността на човек, взел съдбоносно решение.

– Да вървим. Нямам нищо важно за правене.

Пет минути по-късно вече стояха пред въпросната сладкарничка – миниатюрна, почти тайна, с витрина, която изглеждаше като сценография от арт-филм.

Влязоха. Вътре се носеше мирис на домашни сладки и носталгия.

– Само целувки, а? – прошепна Георги, все още скептичен.

– Гледай! – ухили се Димитър.

Витрината беше отрупана с целувки – бели, жълти, розови, зелени, кафяви, дори лилави. Всички с надписи.

– Тези са класическите бели – рече продавачът, сочейки табелката „Задникът на Тръмп“. – Продаваме много от тях. Днес народът масово целува задника на Тръмп.

– Хм… – изсумтя Георги, като се чудеше дали да се смее или да се засрами, че му се прииска да опита.

– Тези с жълт оттенък са „Задникът на Си“. С екстрат от китайски чай ги приготвяме. Екзотика. Турските са зелени, с шам фъстък – „Задникът на Ердоган“, а най-продаваните са ей онези, капваме им в сместа за печене малко водка...

– „Задникът на Путин“, да, виждам – кимна Георги. – Има ли изобщо модел, който да не носи името на нечий геополитически задник?

– Ето тези тук – кафявите – са какаови. „Задникът на Шакил О’Нийл“. Много е плътен вкусът.

Двамата чиновници поръчаха едно и също – по кутия микс от „Задникът на Путин“ и „Задникът на Тръмп“, защото човек никога не знае накъде ще задуха утре вятърът…

– Благодаря ви и заповядайте отново! – каза любезният продавач. – Сега разработваме нова серия. Ако дойдете пак другата седмица, ще имаме и с имена на български политици.