Жена ми спеше с кръстника на детето ни

Футболът е игра на мигове – едно спасяване може да те направи герой, а една грешка да те погуби. Владо Стоянов, човекът, който на два пъти отказа Кристиано Роналдо от дузпата, днес не се страхува да говори за своите загуби. Но не на терена.

Бившият вратар на Лудогорец и националния отбор на България реши да разкаже своята лична история – без цензура, без премълчаване на грешките, без опити да излезе невинен. "Дълги години мълчах, гледах как пишат глупости за мен, как си правят новини на мой гръб. Време е истината да излезе наяве", заяви той в социалните мрежи.

От футболен връх до хазартна бездна

Владо Стоянов винаги е бил боец – на вратата, в живота, но битката със самия себе си се оказва най-трудната. Във футбола стига до върха, но извън терена губи контрол.

"Още в Черноморец, когато бях на 17, всички в съблекалнята говореха за залози. „Този мач е единица, другият е двойка“. Започнах и аз. Взимах добри пари за възрастта си, а всичко ми беше платено от клуба. После дойдоха казината… Влизаш, играеш, чувстваш се жив. Исках още и още."

Когато през 2013 г. подписва с Лудогорец, залозите се превръщат от забава в опасна зависимост. "Взимах по 20 000 лева на месец. В началото си казвах – ще играя за кеф, по 500 лева от време на време. Но после залогът става по-голям, печалбата расте, егото се надува. В един момент бях натрупал 85 000 лева от залози! Казаха ми – изтегли ги. Дръпнах 40 000, а другите пропилях. И си мислех, че съм загубил само първоначалните 500 лева. Но истината е, че загубих и горницата от 45 000."

После идва най-лошото – въвличат го в схемата „Понци“. Тя действа така – първо те зарибяват с печалби, после ти вземат всичко.

„Свързаха ме с хора, които ми даваха уредени мачове. Първите 7-8 излязоха - футбол, баскетбол, мини футбол... Аз играех с по 100-200 лева на залог, ама се кахърях защо не съм заложил повече. Тогава се обърна и другата страница - започнах да съм назад. Слагах по около 4-5 000 евро, но мачът не излизаше. Започвах да удвоявам залога, не само, за да избия, а и за да съм на печелба, но нещата не се получаваха! А уж ми даваха пак уредени мачове...", допълва перничанинът.

Изневери, раздели и най-тежкото предателство

Парите не са всичко, но когато ги имаш, около теб винаги има хора. Владо признава, че не само хазартът го е съсипал, а и личният му живот.

"С майката на детето ми, Венера, не бяхме семейство. Тя никога не е работила, но парите изчезваха като в бездънна яма – чанти, обувки, екскурзии. Давал съм по 25 000 евро за почивка на Малдивите, а накрая разбрах, че тя никога не ме е обичала истински. Винаги е искала повече, повече, повече... Накрая ме накара да се скарам с родителите си – осем години не са виждали детето ми."

Но най-голямото предателство идва от място, откъдето най-малко го очаква – най-близкият му приятел, съотборник и кръстник на детето му – Клаудиу Кешеру.

"Най-идиотското е, че тя си го слагаше с моя най-близък приятел, съотборник в Лудогорец и кръстник на детето ни - Клаудиу Кешеру! Това в продължение на две години според мен, но те двамата твърдят, че е било година и половина. Аз имах някакви подозрения в един момент, но разбрах окончателно от жена му, която ми се обади и ми каза. Аз простих! Но исках да седнем и да си поговорим, да се уточним за някои неща, но жената на Кешеру не прости", призна с тъга Владислав Стоянов.

Днес Владо Стоянов живее нов живот във Виена. Без футбол, без залози, без жената, която мислеше, че ще бъде до него завинаги. Но най-вече – без илюзии.

"Нямах подкрепа, нито от нея, нито от никого. Оставиха ме сам, но аз се изправих. Сега единственото, което искам, е да виждам детето си. Не искам попечителство, не искам войни, не искам скандали. Искам просто да бъда баща."

Историята на Владо Стоянов не е просто разказ за един футболист, загубил милиони. Тя е предупреждение – за всеки, който вярва, че славата е вечна, че парите носят щастие, че приятелствата в голямата игра са завинаги. Защото в крайна сметка, най-трудният мач е този срещу самия себе си.