КВО дойде на власт у нас

На власт у нас дойде Коалицията на всеобщото отчаяние (КВО), което е закономерна последица от изтощителния период на интензивна разруха.

Партиите в Коалицията на всеобщото отчаяние се оказаха в ролята на онзи притеснен човек, който тичал бързо към тоалетна в края на един дълъг коридор, но по средата спрял, махнал с ръка и продължил пеша. Вече нямало защо да бърза толкова много.

Така са и (вече) управляващите четири партии, които формираха новото парламентарно мнозинство. Те вече няма закъде да бързат. Станалото – станало.

Извън кръга на закачките, има ли България нужда от редовно правителство? Да. Очевидно е.

А това ли е най-доброто възможно правителство? Не. А възможно ли е друго? Не. Това е реалността.

Кои са добрите вести в така създалата се ситуация? За кого са добри?

Добрите вести за партиите в КВО са възможният дълъг хоризонт за управление. След тежката конфронтация, започнала през лятото на 2020 година с цирковете на жълтите павета и продължила 4 години, обществото е толкова изтощено, че най-важното е политиците да го оставят на мира. Да спрат да го занимават със себе си.

Как кабинетът на Главчев си прави пиар на гърба на данъкоплатеца

Най-голямата надежда на хората е правителството да им вреди колкото е възможно по-малко.

Което е огромна възможност за Кабинета на всеобщото отчаяние.

Каквото и добро да направи за обикновените хора, ще бъде аплодирано. Първоначално. А после никога няма да бъде достатъчно – такава е човешката природа.

Кои са лошите вести? За кого са лоши?

Джендърите са истинският пожар на Америка

Те са базирани на простия факт, че партиите в КВО разполагат едва с 16% подкрепа от всички гласоподаватели у нас: 1 174 789 са гласували за тях при 6 601 262 избиратели в страната. (Друг въпрос е колко от тях са реални и колко са „мъртви души“ – проблем, който политиците явно нямат интерес да разрешат).

Дали ще бъде устойчиво парламентарното мнозинство с подкрепа от едва 16% от гласоподавателите, предстои да видим.

А коя е най-лошата новина за всички? Най-лошата новина е, че поне половината от хората, подкрепили БСП и ИТН се чувстват жестоко излъгани от своите...лидери, да ги наречем.

А жестоко излъганите граждани развиват способността да помнят  и да си отмъщават при първа възможност.

При всички случаи лъжите на БСП и на ИТН как „никога, ама никога“ няма да се коалират с ГЕРБ ще доведе до рязък отлив на подкрепа.

Което вече означава, че зад Коалицията на всеобщото отчаяние реално стоят не повече от 10-12%.

Не че лъжците се притесняват от този факт.

Защото освен Коалиция на всеобщото отчаяние, това е и Коалиция на всеобщото огладняване.

И както в някои общности гладът е по-силен от тока, така в политическите партии гладът е по-силен от страха от излъгания избирател.

В този смисъл, избирателите на ГЕРБ са най-добре от всички – те нямат проблем с каквито и да е коалиции с когото и да било. Решенията на конгреса как няма да се коалират с БСП предизвикват единствено весело оживление – решенията на конгреса не са по-важни от назначенията на „наши хора“. Такава е реалността. Житейската проза тържествува над партийната поезия.

За някои от секторите има и добри новини – например за системата на образованието и на отбраната.

Освен, че е човек с опит, познания и управленски капацитет, Красимир Вълчев намери сили да се противопостави на яростната джендър-атака в системата на образованието в периода 2017-2021 г.  При него бяха спрени всякакви многополови конкурси, проникнали през годините чрез корумпирани служители в министерството и корумпиращите НПО-та на Сорос.

Министър Вълчев със сигурност е добра новина за учителите, родителите и за цялата система на МОН.

Същото важи и за Атанас Запрянов в отбраната. Той е най-добрият възможен избор и най-добрата комбинация между познаване на системата, управленски опит и житейски реализъм.

И за двамата министри говоря като човек с лични впечатления отвътре.

Добра новина е и изборът на Росен Желязков за премиер. Той умее да гледа умно и да излъчва сериозност, което не изключва той наистина да е умен и сериозен човек.

Единственият въпрос е как и дали ще съумее да балансира в сложната динамична среда на разнопосочни интереси на видимите политически и задкулисните финансово-икономически играчи.

Гледайки откъм добрата страна, да добавя и министъра на културата Мариан Бачев. Той едва ли ще се надруса в кабинета си за ЧРД и ще си пусне видео в YouTubе, както стори негов предшественик (как му беше името) в правителството на „промяната“.

В този смисъл, няма как да стане по-лошо и в областта на културата.

И изобщо, да се надяваме, че от позицията на Всеобщото отчаяние може единствено да става по-добре.