След няколко поколения радикалният ислям ще стане основна религия в Европа

Европа се предаде и подчини на исляма, пише AT, цитирани от Труд. Според автора европейците не искат да допринасят за асимилацията на мигрантите. Това води до потисничество и дискриминация срещу мюсюлманите, които в крайна сметка се превръщат в терористи.

Радикалните мюсюлмански банди, които мразят западната култура и виждат исляма като решение на всички проблеми, таят дълбока и яростна антисемитска омраза към Израел и евреите. Това е отлично илюстрирано от погрома, извършен по-рано този месец от арабски и турски мюсюлмани срещу фенове на футболния клуб Макаби от Тел Авив по улиците на Амстердам.

Местните власти се престориха, че се опитват да удържат мюсюлманската орда, но това не попречи на десетки хора да бъдат бити и шестима души да бъдат хоспитализирани. Мнозина имат асоциации със зверствата на нацистка Германия и поредицата от погроми от Кристалната нощ през 1938 г. Атаките срещу евреи и Израел вече се разпространиха в други големи градове в Западна Европа, включително Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид и Париж.

В светлината на последните събития кралят на Холандия Вилем-Александър каза на израелския президент Исак Херцог:

„Провалихме еврейската общност в Холандия по време на Втората световна война и снощи отново се провалихме“. Герт Вилдерс, лидерът на най-голямата партия в парламента на страната, обвини марокански мюсюлмани, че нападат израелски фенове на Макаби от Тел Авив, като отбеляза, че мюсюлманите не крият желанието си да унищожават евреите и препоръча депортирането на всички замесени в погрома, ако имат двойно гражданство.

Мюсюлманските мигранти пристигат в индустриализираните западноевропейски държави след Втората световна война, често от собствените си бивши колониални владения. Така алжирски, марокански и тунизийски мюсюлмани дойдоха във Франция и Белгия (тъй като там също се говори широко френски). Турските мюсюлмански временни работници са доведени в Германия, където остават. Холандия прие индонезийците, а Великобритания прие пакистанците и бангладешците. Много от тези ранни заселници искаха само спокоен живот, финансова сигурност и свобода.

Възраждането на ислямското чувство за сила след натрупването на невъобразимо петролно богатство и власт от Саудитска Арабия през 70-те години на миналия век първоначално беше вълнуващо, но последвалата ислямска (шиитска) революция от 1979 г. в Иран създаде неподчинение на западния свят и неговата култура. Хаосът в Ирак и безкрайният терор след войната от 2003 г., която свали Саддам Хюсеин при администрацията на Буш, унищожиха светското сунитско мюсюлманско управление и доведоха до шиитско господство и иранска хватка.

Десет години по-късно в Сирия избухна гражданска война, която принуди милиони хора да напуснат страната. Обхванатите от вина европейски и бивши колониални сили отвориха вратата за орди мюсюлмани от Ирак, Сирия и Афганистан. Неуместната вина на Ангела Меркел за Холокоста доведе повече от милион сирийски и иракски араби, както и афганистански мюсюлмани, в Германия. Повечето от тях бяха отгледани да мразят евреите и Израел.

По-специално, за новодошлите западната практика на отделяне на църквата от държавата е чужда и неприемлива. Ислямът е държавна религия в повечето арабски държави, особено в Иран. Повечето скорошни мюсюлмански имигранти изразяват по-малко привързаност към приемните си западноевропейски страни и повече към родината си. И се утежнява от нежеланието на приемните страни да улеснят асимилацията им. Мюсюлманските общности, училищата и законите са отделени от всички останали.

В Европа имаше и си остава „еврейски проблем“, но не по същите причини като мюсюлманския. Евреите се интегрираха добре в европейската култура и я обогатиха по различни начини. Сред тях има много европейски нобелови лауреати. Днешните мюсюлмански имигранти представляват голям процент от насилствените престъпления, докато на практика няма насилие от страна на еврейските общности. В повечето случаи евреите говореха европейските езици по-добре от местните християни. До края на 18 век проблемът е религиозната враждебност и дискриминация, които по-късно се трансформират в антисемитизъм. В европейските общества евреите станаха изкупителни жертви.

Покойната Ориана Фалачи, известна италианска журналистка и писателка, която стана пламенен защитник на еврейската държава и народ, каза: „Аз съм на страната на Израел, на страната на евреите, аз защитавам тяхното право на съществуване. защита и предотвратяване на повторно унищожение. В началото на кариерата си Фалачи защитава палестинците и мюсюлманите, но по-късно променя възгледите си: „Мюсюлманите отхвърлят нашата култура и се опитват да наложат тяхната, затова ги отхвърлям, това е моят дълг към културата, ценностите, принципите и цивилизацията.“

Фалачи не скри омразата си към това как ислямът, чрез законите на шариата, насажда пасивност и подчинение на жените.

Известно е, че в края на интервю с иранския аятолах Хаменей тя скъса булото, което беше принудена да носи, и го нарече „средновековни дрипи!“ Тя пише за „чудовищната тъмнина на религията, която не дава нищо друго освен самата религия, но тайно ни завижда, нашия начин на живот... Джамиите в Европа буквално гъмжат от терористи или кандидати за терористи“.

Днес в Европа ислямисти и леви радикали се обединяват в зелено-червен съюз с обща антисемитска програма под прикритието на антиизраелизъм. Техните шумни демонстрации по улиците на Амстердам, Берлин, Брюксел, Лондон и Париж плашат правителствата, които не се опитват особено да спрат изблиците на омраза и насилие, които съпътстват подобни събития, както наскоро видяхме в Амстердам. В западните демокрации мирните демонстрации са норма, но подбуждането към насилие е забранено.

Тъй като мюсюлманското население на Европа се движи към 50%, а раждаемостта в Европа остава в стагнация, е само въпрос на едно или две поколения преди радикалният ислям наистина да стане доминиращата сила на континента. В книгата си от 2005 г. Еврабия: Евро-арабската ос Жизел Литман, под псевдонима Бат Йор, твърди, че Европа се е предала и подчинила на исляма (със статут на гражданин от втора класа), принудена да отрече собствената си култура и мълчаливо да наблюдава мюсюлманските зверства , приемат имигранти и в знак на уважение им предоставят различни видове икономическа помощ.

Бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп, който даде неочаквано обещание да депортира всички нелегални имигранти и престъпни чужденци от страната, може да покаже на европейците със собствения си пример как да спасят културата си.

Време е и европейските елити да помислят за решителни стъпки в името на оцеляването.