Приказка за депутата и мъдреца от планината

Имало едно време един депутат. Той бил съвсем обикновен човек. Вярвал в доброто, достойнството и справедливостта. Мнозина дори биха го нарекли наивник на средна възраст. Чудите се как тогава бил станал депутат ли? Всъщност съвсем случайно. Поставили го най-отзад в някаква листа. Но номерът на партията съвпаднал с този на личната му преференция. Така се оказал с най-много гласове от всички кандидати в своя избирателен район.

Той нямал особени планове за политическа кариера. Но приел случилото се като знак от съдбата, а и се подразнил от настоятелните опити да го накарат да се откаже и отстъпи мястото си на един партиен функционер, който бил налял доста пари в кампанията.

Първоначално се опитал да работи за народа. Опитал да говори. Опитал и да слуша. Бил попаднал сред хора в костюми, които, за разлика от него, се чувствали тук в свои води и жонглирали с термини, които той така и не успял да схване. Те говорели много, без да казват нищо, и никога не давали категорични отговори.

Нашият герой изтеглил лошия жребий да попадне във фрагментарен парламент. Силите били изравнени и постоянно течали безплодни преговори за съставяне на правителство, а същинската законодателна дейност била останала на заден план. След няколко месеца в тази атмосфера депутатът започнал да усеща дълбока празнота.

„Докога ще я караме така? Тук съм, за да помогна на България!“ - казал си той - „А се оказва, че и аз, и България сме в задънена улица.” И продължил още известно време да се носи по течението, заседание след заседание, като междувременно открил, че най-важното качество за депутата е да успява да изглеждаш зает, без да прави нищо.

Един ден, след като изслушал поредния дебат, в който говорещите се замервали с клишета, депутатът внезапно си спомнил за стара легенда, която знаел от своята майка. Тя му била разказвала, че високо в планината живее мъдрец, който знае всички отговори.

„Той ще ми каже какво да направя!”, решил депутатът. 

На следващата сутрин се запасил с малко храна, сложил туристическите обувки и потеглил към планината. Пътят бил дълъг и тежък, особено за човек, който бил започнал да свиква с лесния живот, честите банкети и климатизираната среда. Минал нашият депутат през реки, изкатерил стръмни скали, дъжд го валял отгоре, студ сковавал краката му отдолу. Веднъж дори се загубил, но твърдо вървял напред, защото, според картата на неговата надежда, горе го чакала Мъдростта.

Най-накрая стигнал. Входът на пещерата се разкрил пред него, той влязъл и видял отшелника - брадат, с проницателен поглед, който сякаш бил закован в далечината и никога не се завръщал оттам.

Седнал депутатът на един камък, кихнал от течението и попитал:

- Мъдри отшелнико, аз съм депутат в Народното събрание и идвам да те попитам две неща. Първият ми въпрос е как да водя най-смислен и ползотворен живот?

- Като спреш да търсиш чужда мъдрост в пещери и започнеш да вземаш собствени решения! - отговорил отшелникът и се изкикотил налудничаво.

„Този съвсем е изперкал!“ - помислил си депутатът. Но така и така бил изминал всичкия този път до върха на планината. Затова решил да зададе и втория си въпрос.

- А как може България да стигне стандарта на западните европейски държави?

Отшелникът въздъхнал дълбоко и, без да каже нищо повече, бавно се обърнал и изчезнал в мрака на пещерата. Настъпила тишина. Депутатът стоял сам няколко минути, оглеждал се и се чудел какво да прави.

Тъкмо се канел да тръгне обратно, изпълнен с разочарование, когато някой креснал точно зад него: БАУ! Депутатът подскочил на половин метър над земята от уплахата. Щом се приземил и погледнал назад с тройно уголемени очи, той установил, че лаещото в тъмнината чудовище е не някой друг, а отшелникът, коварно промъкнал се през някой таен коридор на пещерата, за да го изненада. Депутатът се ядосал не на шега. Той напсувал вдетинения старец в добрите традиции на своите темпераментни предци от Северозападна България и се обърнал да си ходи.

- Ча-а-а-а-кай! - вреснал дъртакът, този път с интонацията на коза. - Нали търсиш отговор?

И преди депутатът да успее да се възпротиви, той хванал ръката му и поставил в нея донесен кой знае откъде мобилен телефон. Отшелникът посочил с ноктест показалец единствената икона, която светела в средата на екрана. Тя имала формата на око.

- Отвори. Вътре ще откриеш отговора на въпроса за бъдещето на България – казал мъдрецът от планината.

Депутатът докоснал екрана с пръст и отворил приложението. То се оказало най-обикновен калкулатор.

- Всичко е въпрос на сметки - смигнал му отшелникът.

Още политическа сатира от автора четете:

Джон Малкович избра да постави у нас пиесата „Криворазбраната цивилизация“!

Първият македонец в космоса

Доналд Тръмп и Камала Харис скараха бургаски пенсионери

Лидерски дуел по български – това може да се окаже решението на политическата криза