Динко от Ямбол възстанови разрушения от сърбоман паметник на връх Каймакчалан

Бизнесменът от Ямбол Динко Вълев, познат у нас като ловец на мигранти и борец за справедливост, реши да се отдаде на едно патриотично дело - да възстанови разрушения от сърбоман български паметник на връх Каймакчалан в Република Северна Македония. Малцина помнят, че през 2016 г. псевдожурналистът Миленко Неделковски публикува във фейсбук профила си снимки как натрошава с чук паметната плоча, а после доволно заявява, че е изпълнил упешно мисията си - да унищожи незаконно поставения от български престъпници възпоменателен знак. Постъпката му беше възхвалявана като геройска в РСМ, а у нас определяна като хулиганска. Директорът на Националния исторически музей по това време - проф. Божидар Димитров се закани да го даде на съд за рушене на културно-исторически паметник, но за жалост почина преждевременно.

Патриотичният дух на Динко от Ямбол го накарал да вземе нещата в свои ръце. Той и още няколко негови приятели възстановили паметната плоча и я поставили на мястото й. Там те разпънали и българското знаме. бБизнесменът се надява благородната му постъпка да не бъде отново разчетена грешно от враждебно настроените към нас съседи. 

Динко отиде на хване Миленко, а срещна Зоран Заев

Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата между Северна Македония и Гърция. От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между войниците на две сръбски пехотни дивизии /Дунавската и Дринската/ и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ти пехотни полкове.

Разбивачът на паметника на Каймакчалан остана без ефир

В края на август и в началото на септември 1916 г. на върха се качват малко над 6000 български войници и офицери, а в начолот на октомври слизат по-малко от 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината.

Миленко: Българите са като кучетата, които искат да отбележат територия

През 2016 г. на Каймакчалан за първи път, 100 години след трагичната битка на планинския, българи се събират на върха, за да почетат паметта на загиналите при Първата световна война. На мястото са и български гвардейци, архимандрит Атанасий и адмирал Пламен Манушев - заместник-председател на парламентарната комисия по външни работи и член на комисията по отбрана. Поставена е плоча в памет на загиналите при битката от група български военни от 68-ма бригада. Именно това събудило гнева на крайния сърбоман Миленко Неделковски. Той сезирал македонските власти, като определил действието на бригадата за незаконно. Никой не му обърнал внимание, затова накрая решил да действа сам и да разруши паметника на омразните бугари.

Миленко Неделковски поругал български паметници Каймак-Чалан предизборно по поръчка на Груевски?

"Моите действия не са провокация, те са защита на териториалната цялост на моята държава. Това действие бе продиктувано от македонския народ. Когато македонската власт не работи, народът взима нещата в свои ръце. Някои българи искат да бъдат добронамерени, не цялата държава. Народът на една държава не е виновен, виновни са властите. Ако искаха да са добронамерени - защо не го поставиха на гръцката територия. Второ - те дори не поискаха законово одобрение на намеренията си. Българските действа са акт на провокация. Българите са като кучетата - искат да маркират територия от дърво на дърво, така казват и "това е наше", обясни тогава пред медиите Неделковски и допълни, че няма да се извини на българския народ. 

"Няма да се извиня, когато се извини българският народ, тогава и аз. Нямам защо да се извинявам аз. Аз не съм направил нищо лошо", допълва още той.