Въпреки есента, плажовете по Черноморието все още са пълни и охранявани

Около 600 спасители все още бдят по плажовете. Приблизително 300 вече са освободени поради закриване на постовете им. Това обясни пред вестник „Телеграф“ директорът на Водноспасителната служба на Българския червен кръст Антон Налбантов.

В активната част на туристическия сезон работят около 1200-1300 водни спасители. От 1 септември концесионерите имат възможност поетапно да закриват постовете с оглед на това, че туристите намаляват.

Курортите от национално значение като Слънчев бряг, Албена и Златни пясъци запазват до края пълния капацитет на спасителите си. По-малките плажове ги освобождават по-рано.

Възрастта на спасителите е от 18 до 75 години. Най-много са младежите на плажа – от 18 до 20 години. Не е голям процентът на спасителите на средна възраст, защото тази сезонна работа не е предпочитана от хората в активна възраст със семейства.

Има и спасители на възраст. „Това са хора от старото поколение, изключително дисциплинирани и мъдри. Не е за подценяване, че са на плажа.

Това са хора спортисти - много здрави и поддържани, и мога да ви кажа, че много от тях могат да надплуват много 18-годишни, а ако тръгнат да правят лицеви опори, ще направят много повече от младоците“, коментира Налбантов.

Оформя се тенденция за намаляване на общия брой на удавянията.

„Очаквам да са по-малко. През последните пет години, с изключение на миналата, имаме намаляване на общия брой на удавянията и падане под цифрата 100. През 2023 година обаче скочиха на 109. Имали сме години и с по 160-180 загинали. Това увеличение през миналата година се дължеше на повечето хора, изгубили живота си на морето. Тогава имаше 54 удавени в морето, което е адски много.

През 2023 година за пръв път се изравниха загиналите на море с тези във вътрешността на страната. 54 от регистрираните инциденти бяха на море, а 55 - в реки, езера и канали“, обясни Налбантов.

Кривата върви надолу и по отношение на загиналите деца през последните години. Преди пет години загиналите бяха 15, а през 2023 година - 7. За пръв път от 30 години, откакто се води статистика, броят на удавените малчугани е под 10.

„Имали сме и години с 52 удавени деца, което е нещо жестоко. Най-често инцидентите стават на язовири и реки. Тази година по неофициални данни броят на удавените деца е три. Ако това се потвърди и от статистиката на МВР, това е в областта на фантазиите за нас. Когато говорим за деца и един случай е голяма трагедия. Едно е обаче да отчиташ 50 удавени, а друго е 3.

Тук бих отдал значение на образователните програми по превенция, които БЧК заедно с своите доброволци и служители осъществяват всяка година“, отбелязва Налбантов.

Заплащането започва от 1800 лева и стига до 2300 лева.

При по-високи възнаграждения спасителите сами си осигуряват квартира. На тези, които им дават под 2000 лева, обикновено им се плаща квартира и храна. Сключват се трудови договори. Проблемите най-често се предизвикват от поведението на туристите.

Преди години проблемите идваха от условията на работа и заплащането, но те вече отпаднаха в последните години, споделят от БЧК. Заплащането на повечето места е адекватно. Обучените водни спасители за последните няколко години са хиляди. Не повече от 5% от тях заминават за чужбина.

Спасителите във Варна изпращат най-спокойния си сезон от 10 г. насам. Това пък сподели Красимир Керанов, спасител с дългогодишен опит по черноморските плажове. Тази година нямаше мъртво вълнение и сериозни инциденти. Това е може би най-добрият сезон в цялата ми служба като спасител, коментира Керанов.

Същото мнение сподели и Дирон Ръсовски, концесионер на плажните ивици във Варна. До момента всичко мина нормално! Нямахме сериозни инциденти, удавници и морето беше изключително спокойно тази година, коментира той.
По двама спасители на всеки пост във Варна остават до 30 септември.

Ивицата е обезпечена с медицинско обслужване и необходимата апаратура, на алеята е позиционирана и линейка.

Плажовете се почистват с нова техника, трактор с прикачна машина пресява пясъка. 50 са поставените кошчета за отпадъци по протежението на цялата ивица - от вълнолома до Рибарския плаж. В летните месеци има повече служители, които се грижат за чистотата на крайбрежието, допълни Ръсовски и добави, че всичко се свежда и до съзнанието на хората.

Единственият проблем за концесионерите на варненския плаж остава Шокъровият канал, който продължава да бълва отпадъци в морето и по ивицата, особено след по-проливни дъждове. Друг проблем е смесената канализация в района на Гръцката махала, която също предизвиква замърсявания по южния плаж във Варна.

Спасителите във Варна работят по 3-4 месеца годишно, в останалата част от годината разчитат на приходи от друга дейност.

Добрин Добрев е бивш ватерполист и настоящ спасител на варненския плаж. Той се грижи за безопасността на плажуващите вече девети пореден сезон. Поема тази изключително отговорна позиция още на 17 години, като сбъдва детската си мечта.
През студените месеци работи в автосервиз, но като всеки варненец сърцето му остава на плажа и морето.

Красимир Керанов ще разчита на помощ от държавата и възнамерява след края на сезона да се запише на трудовата борса.

Друг негов колега на пост до Първа буна споделя, че извън сезона разчита на всякаква работа, като най-често го наемат за различни дейности в строителството.