Как да „хванем“ у дома дали има глюкоза в меда или нишесте в киселото мляко
Как да „хванем“ в домашни условия дали има глюкоза в меда или нишесте в киселото мляко бяха само част от опитите, демонстрирани в лабораториите на Икономическия университет във Варна.
Денят на отворените врати бе организиран от катедра „Стокознание“ във висшето училище. Той премина под наслов „Качество на стоките и информиран избор на потребителите“ и бе посветен на Световния ден на потребителите 15 март.
В домашни условия също има възможност да се разбере дали в определени продукти има имитиращи и заместващи съставки, посочи ръководителят на катедрата доц. д-р Антоанета Стоянова. Дали има нишесте в киселото мляко може да се разбере с помощта на разтвор от йод. Ако млякото придобие виолетов, а не кехлибарен цвят, означава, че производителят си е позволил да нарушава правилата. Опитът не дава отговор какво е количеството на нишестето, а само дали има такова, допълни Стоянова. У дома може да се разбере и дали в меда има глюкоза. Това става с помощта на медицински спирт. Ако разтворът придобие вид на айрян, значи в меда има глюкоза.
Един от акцентите на инициативата е информираността на кандидат-студентите за различните дисциплини с практичен характер в университета, посочи Стоянова. При демонстрациите в лабораторията, където се провеждат семинарните упражнения на младежите, фокусът пада върху основните качествени показатели, които формират качеството и безопасността на стоките.
В лабораторията се прави анализ и на качествените показатели на промишлени стоки, каза още Стоянова и уточни, че в Деня на отворените врати се акцентира върху състава на дрехите.
Главен асистент Радослав Радев допълни, че опитите за вида на влакната се прави чрез паленето им на малка спиртна лампа. И даде пример с памука, който гори бързо, а след като бъде отдръпнат от пламъка, продължава да тлее и да мирише на изгоряла хартия. Заради устойчивите политики в рамките на ЕС в момента качеството на текстилните стоки придобива голямо значение, допълни Радев. Той припомни, че се налагат все повече изисквания и към багрилата на тъканите. По думите му в лабораторията студентите могат да правят различни опити как се губи наситеността на боята в зависимост от режима на пране, вида на перилния препарат, светлината, морската вода, човешката пот.