Как би изглеждал парламентът при предсрочен вот

Днес от „Алфа Рисърч“ оповестиха социологическо проучване за електоралните нагласи, направено в периода 27 февруари – 3 март. То затвърждава числата от последните няколко месеца. Изследването е важно в контекста на преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ за това дали да има ново правителство, или да се ходи на поредни предсрочни парламентарни избори.

ГЕРБ-СДС получават 23.7% от вота на твърдо решилите да гласуват. Следват ПП-ДБ – 19.2%, „Възраждане“ - 12.8%, ДПС – 9.7%, БСП – 9.6%, ИТН – 5.1%.

Под въпрос са данните за ДПС, които изглеждат по-ниски от обичайното. Не е ясно дали това не е свързано със смяната в ръководството на партията, одобрена на Национална конференция на 24 февруари.

Как би изглеждал парламентът при тези данни?

ГЕРБ би разполагала с около 71 народни представители. Сега те имат 69.

ПП-ДБ биха имали около 58. Сега те са с 63 (бяха 64, но Радостин Василев напусна групата).

„Възраждане“ може да има около 38 народни представители в следващия парламент. Сега те са 34 (бяха 37, но трима бяха изключени).

Ако изборите са сега, ДПС биха имали около 29 депутати. Понастоящем те са 34.

БСП също биха получили около 29 места в Народното събрание. Сега те са 23.

„Има такъв народ“ е близо до бариерата, но според „Алфа Рисърч“ е по-вероятно да я прескочат. Те биха имали 15 места в Народното събрание (НС). Сега са с 11.

Числата сочат, че съществени промени при предсрочен вот едва ли могат да се очакват.

ГЕРБ имат лек ръст, а ПП-ДБ – известен спад, но това не би променило сериозно ситуацията.

Единствените две политически сили, които биха могли да сформират мнозинство заедно, биха били отново те. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ биха имали заедно около 129 народни представители, сега те са 132. Изглежда, и съотношението между двете сили не би се променило сериозно. 

Другите възможни конфигурации са с три и повече формации.

ГЕРБ теоретично ще могат да направят правителство с „Възраждане“ и БСП, с „Възраждане“ и ДПС, или с БСП и ДПС. Това обаче е малко вероятно.

ПП-ДБ биха имали опции за кабинет с „Възраждане“ и ДПС, или с „Възраждане“ и БСП, което също изглежда невъзможно.

Разбира се, всичко това е условно.

Ако се стигне до предсрочни избори, може да има и по-съществени промени в нагласите на гражданите при определени обстоятелства. На първо място, ще е важно кой ще излезе по-виновен за евентуалния нов вот, който е нежелан от повечето граждани.

Компромати с тайни записи и скандали, свързани, например, с разкрития около случая с Мартин Божанов-Нотариуса, също може да разместят пластовете.

Нов силен политически проект, свързан, да кажем, с президента, също може да промени ситуацията. Такъв обаче на този етап не се вижда. Още повече че мандатът на Румен Радев като държавен глава приключва чак през 2027 г.

Предсрочни избори сега изглеждат по-скоро безсмислени и е по-логично ГЕРБ и ПП-ДБ да стигнат до разбирателство.

Има и още един аргумент управлението да продължи с ротация. Местните избори през есента на 2023 г. донякъде затвърдиха сегашното статукво. Следващото претегляне силите се очаква да е на евровота през юни т.г. Ако то покаже сериозно разместване, тогава би могло да се мисли и за предсрочен вот за Народно събрание.

Сега обаче той би бил по-скоро нелогичен, поне ако се гледат електоралните нагласи.