Защо България стана посмешището в НАТО

България даде толкова пъти оръжие на Украйна, но още нищо не е заминало. Както се казва – имаме желание, но нямаме възможност. Даже обещаните зимни ръкавици още са тук и украинските войници ще ги получат явно напролет.

В отбранителния сектор отдавна се използва модерният термин „отбранителни способности“. Но управленските способности в него изглежда са по-зле и от оскъдните отбранителни. А уж всичко по темата „помощ за Украйна“ е „бетон“. Не просто имаме твърдо евроатлантическо мнозинство, но и всяка формация в него се надпреварва да е най-първи евроатлантик.

Не само имаме правителствена воля да помагаме на жертвата на руския агресор, но и цели 7 парламентарни решения, които допълнително я легитимират – нищо че от самото начало правителството получи „генерално пълномощно“ от Народното събрание. А за капак министърът на отбраната не е просто един от всички тези единомишленици, а човекът с най-натовския ореол у нас.

БТР-ите са дадени, но не могат да бъдат пратени

Министър Тодор Тагарев на няколко пъти бе упрекван от ДПС и от ГЕРБ за мудност в работата по предоставяне на оръжие за Украйна. Но вече и представители на формацията, която го е излъчила – ПП-ДБ, не се сдържат. Защото повече от 3 месеца след окончателното решение на парламента за пращане на над 100 бронетранспортьора на Украйна, те още са у нас.

Както каза депутатът от ДБ Ивайло Мирчев: „Ако утре има десант на руски войски във Варна и ние трябва да пренесем 100 броентранспортьора, три месеца ли ще ни трябват?“ Даже няма да са само три, а четири, защото министърът каза след това, че до месец машините щели да заминат за Украйна. А руската офанзива на фронта тече с пълна сила.

Оправданията винаги са „обективни“. Ама много сложно било да се съберат тези БТР-и от различни части на страната, сякаш тя е с размерите на Русия. Ама трябвало влакови композиции да се осигурят. Ама трябвало някой да плати 300 000 евро…

Това е пълен срам за държавата пред партньорите ни, пред украинците и пред собствените ѝ граждани. Даваме техника за милиони, а нямаме 300 000 евро да платим разноските за транспорт (ако изобщо е вярно), та британците платили.

Нямаме техника за превоз – а как изобщо ще дислоцираме войски в рамките на собствената си територия във военно време? От МО можеха да потърсят бизнеса – у нас например има логистична фирма, която е превозвала през територията ни огромни платформи тежка техника за учение на НАТО преди години. И всичко това можеше да бъде подготвено веднага след първото решение на парламента през юли, за да може да се извърши веднага превозът след очакваното вето на президента и също така очакваното му отхвърляне, случило се на 8 декември.

F-16 ще дойдат след година, но няма да има къде да кацнат

Но срамът не спира дотук. След дългото недоволство и шумните подмятания от опозицията, че сме си предплатили изтребителите F-16, а ще ги чакаме години, накрая май ще се окаже, че когато най-сетне дойдат, няма къде да кацат и откъде да излитат. Защото за 4 години не успяхме да подготвим за тях Трета авиобаза Граф Игнатиево. Да, имаше забавяне заради Ковид кризата и служебното правителство на президента, но при кабинета „Денков“ изоставането дори не се наваксва, а разходите растат.

Сега шефът на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ) иска независим одит на проектите, но и самият министър Тагарев се чуди „дали ще сме готови да ги посрещнем“ през март 2025, когато трябва да дойдат първите F-16. Голям резил ще бъде изтребителите, платени с български пари, да излитат от летища в съседни държави или да стоят приземени у нас, докато чакат да се построи инфраструктурата на „Граф Игнатиево“. За нея вече са отишли 235 млн. лв., но и те не стигат, а финалният етап хич не се вижда.

Министерство, което не може да обяснява

Под заплаха от протакане е и разширяването и изграждането на модерна военна база „Кабиле“ край Ямбол, която трябва да е готова до 2026 г. Но кметът Ревански иска да прави местен референдум срещу нея. Министерството на отбраната очевидно страда от комуникационни умения да обясни на обществеността как по времето на Варшавския договор там имаше оперативно-тактически ракети и съответно срещу тях бяха насочени натовските системи от Турция, Гърция и Шести американски флот, но местните хора не се чувстваха застрашени, а сега, когато сме заобиколени от съюзници, те се страхуват от собствена модерна база. Отделно какви инвестиции в транспортна инфраструктура и икономическо оживление в района това ще донесе.

Впрочем, военният министър не смяташе за нужно усърдно да опровергава от парламентарната трибуна и в медиите и яростните проруски атаки на опозицията срещу помощта за Украйна и превъоръжаването, залагайки на сдържано презрение.

Хирургия и шокова терапия в сектор отбрана

При цялата политическа мощ зад гърба си, Министерството на отбраната отново е слабо ефективно, както преди. Дали заради министъра, оказал се изненадващо неподходящ за поста, или заради проруски саботаж, некомпетентност и корупция в структурите под него, хирургическата намеса е неизбежна. Ако Тагарев е главен виновник, той ще понесе политическа отговорност и няма да е министър след ротацията.

Ако МО е разядено отвътре, ДАНС и прокуратурата трябва здраво да се поразшетат там. Най-лошо е комбинация от двете, при която ще е нужна и шокова терапия. Но сектор отбрана не може повече да остава в нефелни ръце, защото във все по-нестабилния свят отбраната ще става все по-висок приоритет и ще трябва по-бързо да наваксваме изоставането си. Все повече милиарди ще се харчат за армията и ще е недопустимо тези пари да се пилеят и крадат, а и да не работят за икономиката ни.

Но най-първата задача е да спрем да сме за посмешище пред партньорите си.

Дойче веле