След 16 години в екипа на Димитър Николов моят нов път води към София

На първата ни среща кметът Николов ме попита: „Ще работим ли?” И аз отвърнах: „Ще работим!” Мисля, че удържах на думата си, каза Йорданка Ананиева

Ключови думи: бургас, , йорданка ананиева, образование, заместник-кмет

- Г-жо Ананиева, кога взехте решението да напуснете поста си като заместник-кмет в Община Бургас и трудно ли беше?

- Назначена съм на длъжността заместник-кмет на 13 ноември 2007 г. , в същия ден, в който през 2023 г. се проведе клетвата на кмета Димитър Николов за пети мандат. От точно 16 години съм на поста. От няколко месеца си мисля за промяна и смятам, че тя е нужна и може да даде ново начало. Избрала съм и пътя, по който ще продължа нататък. Притеснявах се дали г-н Николов ще иска да ме освободи, но след като поговорих с него, ми благодари и ми каза, че няма да ме спира.

Емблематичен заместник-кмет на Бургас напуска поста си

- Изморена ли се чувствате? Отговаряхте за най-тежките ресори.

- И образованието, и културата са тежки ресори, които имат много ангажименти, които остават невидими. По отношение на здравеопазването пък случих точно времената на пандемията, което истински ме натовари много – и професионално, и емоционално. Поех ресора, без да имам специална подготовка в областта. За разлика от социалните дейности, в която имам опит, все пак съм психолог и една голяма част от организацията ми е позната.

Д-р Лорис Мануелян беше много плътно до мен в здравеопазването и затова съм му изключително благодарна. От първия до последния ден, в който отговарях за ресора, съм можела на 100% да разчитам на неговата подкрепа. Така че ресорите, които съм водила, винаги са били тежки. Туризмът включително, който е един от най-развитите отрасли в Бургас. Когато аз го поех, имахме 4 души екип в един отдел. Много неща през всичките тези 16 години са били част от моя делник и моя празник и няма как да няма натрупана умора. Ако кажа обратното, ще излъжа. Въпреки това, аз съм енергичен човек. Искам да започна нови неща, но първо ще си дам малко почивка, макар че ще съм неизменно до новия колега, за да може той да се ориентира и да поеме изпълнението на всички длъжности и да бъда същата опора за него, каквато имах аз в лицето на д-р Лорис Мануелян. След това ще поема по новия си път.

- Какъв ще бъде той? Не можем да си Ви представим по друг начин все още.

- Моят нов път води към София. Вече е предначертан натам, но не мога все още да кажа точно с какво ще се занимавам. Ще продължа да съм активна, динамична, да се занимавам с неща, които са свързани с дейностите, които и досега съм правила. В сферата на образованието, културата, проектите – всички тези неща, които са част от моята същност.

- 16 години са много дълъг период. Кои са най-важните Ви постижения, които отчитате като личен успех?

- Наистина е важно всичко, което се е случило като проектни дейности. Но работата по проекти е екипна, не е само мое постижение. Имам практика за всеки един от проектите, по които съм работила. В екипите са се включвали хора от ресора на европейските политики, обществените поръчки, бюджет и финанси, от ресора, по който е правен проектът. Наистина в ремонта на училищните сгради вложих много усилия и резултатите са видими, те остават след човека. За мен обаче винаги хората са били по-важни от вещите. Това, което смятам за мое постижение, е общуването с хората, начинът, по който съм заредила някого с позитивна енергия. Работя с млади хора и много им се радвам, като се запалят и искат да се случи нещо истински. Сградата се вижда, но това, за което аз говоря, е много по-удовлетворяващо, поне за мен.

На клетвата на 13 ноември бях радостна да видя толкова много млади хора в състава на Общинския съвет. Зарадвах се. Това е и смисълът на правенето на нещата – да предадеш нататък, да оставиш нещо смислено и ценно за следващото поколение.

- Можете ли да си спомните 1 или 2 инфарктни момента от тези 16 години, когато се е налагало светкавично да вземете решение?

- Един от най-инфарктните проекти, по които съм работила, беше Гимназията по компютърно програмиране и иновации. Общинският съвет взе решение през декември за основаването на новото училище. И трябваше светкавично да направим колосален ремонт на сградата. Да преместим учениците от корабостроенето в друга сграда, след това да направим ремонта, да създадем училище. Сградата се ремонтира бързо, но структурата – екип, организация... Бяхме представили проекта пред „Америка за България”, когато поискахме тяхното партньорство. През април дойдоха да видят докъде сме стигнали и видях строителна площадка. Всички от Борда на „Америка за България” тогава казаха, че това не може да се случи. Че по никакъв начин до септември на това място не може да има училище. По същия начин реагираха майките на приетите ученици. Те идваха да записват децата си не в сградата на училището, а в БСУ. Искаха да видят материалната база. И всички вдигаха страхотни скандали, включително и на мен. Че съм лъжец, че там никога не може да има училище, защото наистина беше строителна площадка до последния момент. И беше много трудно. Не знаехме наистина дали ще можем да свършим всичко в срок.

Радостна съм обаче, че проектът приключи. Никога няма да забравя как г-н Николов ме извика в кабинета и ми каза: „Искаш ли да направим едно ново училище?”. И така за няколко месеца се случиха нещата. Повярвайте, ако сте правили вкъщи ремонт на 1 или 2 стаи, знаете за какво точно става дума. Тук говорим за една цяла нова структура. Общежитията бяха разрушени, физкултурният салон. Огромен обем работа.

- Какво Ви каза г-н Николов в първите секунди, когато чу Вашето решение да напуснете?

- Нямам спомен, честно казано. Според мен нищо. Щом не съм го запомнила. Помня само първите думи, които ми каза, като станах заместник-кмет. Вече мога да ги споделя. Попита ме: „Ще работим ли?”. И аз отвърнах: „Ще работим!”. Нищо друго не сме си казали на първата среща, но аз мисля, че удържах на думата си. Работихме всеотдайно и много вдъхновено. Хората, които ме познават, знаят, че това е истина.

- Какво бихте казали на човека, който сега ще заеме Вашия пост?

- Че може да разчита на моята подкрепа 24 часа в денонощието. Сигурна съм, че г-н Ненов ще се справи. Той е изявен учител с много постижения, който като стана директор на ОУ „Ал.Г.Коджакафалията”, никога не се беше занимавал с административна работа. Когато човек умее да съгражда, той може още и още. Да съзидаваш е много зареждащо занятие. Това ще му кажа – че може да разчита на мен за всичко – съмнения, радости, болки. Човек всеки ден в работата си се сблъсква с тези емоции. Малко са хората, които могат да разберат какво точно изпитваш в момента.

- Заминавате за София. Продължавате работа в някоя институция или…?

- Не, не мисля. Решението ми не беше лесно. Не съм щракнала с пръст и да съм казал, че ей така от утре вече няма да се занимавам с това. Но в един момент бях категорично убедена. Човек трябва да вярва, че промените, които се правят, водят към по-добро.

Дълго време съм зам.-кмет. Доста съм се откъснала от реалния живот в училище и не познавам случващото се там. Да, срещам се с учители и ученици, но не мога да усетя качествено модерните проблеми на това ново поколение. А то наистина е ново. Давам си сметка за всичко това и смятам, че младите хора трябва да вървят напред и да ни водят към бъдещето, защото ние всички разчитаме на това. За добро е моето решение - не само за мен, но и за цялото управление. Нови гледни точки, нов начин на мислене, по-близък до съвременните млади хора.

- Поискаха ли от Вас да предложите някого за поста?

- Няма да коментирам.