Кметът на Бургас Димитър Николов е невероятно свестен човек, пазете го!

Писателят, изследователят, мъдрецът и съхранител на българското Стефан Цанев пристигна снощи в Бургас, за да представи новата си книга. Арт пространството в двора на библиотеката се оказа тясно, за да побере хората, които искаха да се докоснат до големия майстор на словото. (ВИЖТЕ ТУК)

- Г-н Цанев, добре дошли в Бургас и благодаря, че се съгласихте на този разговор. Вчера по време на Празниците на изкуствата в Созопол „Аполония“ казахте, че Вие сте човек на ХХ век и не се чувствате добре в XXI век. Защо така се изразихте?

- Защото е така. В ХХ век аз се чувствах в силата си, думите ми имаха някакво въздействие. През този век поради много обективни причини аз нямам никакво въздействие върху събитията на XXI век в нашата държава, а и въобще. Затова се чувствам гостенин и наблюдател на събитията, които стават около мен.

- Къде останаха идеалите, за които се борихте през 1989 г. и в момента България процъфтява ли, или напротив? Какви са заплахите пред нас в настоящето?

- Това, че в България нещата са много зле, не означава, че в света е същото. Човечеството напредва главоломно, и то в една висша посока. Развиват се високи технологии като изкуствения интелект, който обаче вече буди тревога. Това развитие носи голяма перспектива за човечеството. Лошото е, когато всички тези изобретения се използват пак от военните и хора, които ги употребяват с лоша цел – за изтребление на самите хора. България в момента за съжаление е много зле, защото липсват свестни хора, които да застанат начело на държавата. Наскоро четох Талейран – знаете този френски държавник и дипломат, който има една жестока фраза: „народите ще изпаднат в ужас, ако разберат какви прости хора ги управляват“. В момента в България това е бедата на нашия народ.

- Какво ще кажете за тези хора, които на този етап ни управляват? До вчера те се арестуваха един друг, преследваха се, не просто говореха… Сега са в НЕкоалиция.

- Не искам даже да коментирам. Това са неща, които са под достойнството на нормален човек да говори за тях. По-сложният въпрос е как да се намерят свестни хора, които да бъдат избрани. С тези не бива да се занимаваме, това им доставя удоволствие.

- Българинът сякаш така е устроен, че вечно търси месия, който да го спаси. Има ли такива сред нас в днешно време?

- За съжаление няма засега. Аз много разчитах на младите хора, но изглежда, че свестните млади се изнесоха от България и тук останаха тези, които нямат духовна сила да се съпротивляват. А съпротивата е в корена на развитието – не само на изкуството, а и въобще. Няма ли дейна съпротива срещу нещо… хленчът не решава проблемите. В България в момента има хленч, няма съпротива, няма възмущение, няма гняв. Хората просто се оплакват.

- Откъде би могла да дойде тази съпротива и къде са днес интелектуалците, които в моменти на криза са толкова необходими на народа?

- Българският народ сам загърби своята интелигенция. В момента съществува една апатия, която е втората беда на демокрацията. Първата за мен е алчността, която е всеобща. Това изяжда всичко. Апатията е жестоко нещо. Човек дори като е писател, да пише, без да има съпротива срещу него, е много по-лошо, отколкото да има цензура.

- Малко тъжно тръгна този разговор, но какво мислите за Бургас настоящето и прекрасната библиотека, в която се намираме, отвън десетки хора очакват срещата с Вас?

- Четох някъде, че през този век само в Хелзинки и в Бургас от цяла Европа са открити нови библиотеки. Виждал съм много библиотеки по света, но в Бургас наистина е фантастична и уникална. Какъвто е кметът, такъв е и градът.

- Какво си казахте днес с кмета на Бургас Димитър Николов, който лично Ви разведе тук в библиотеката?

- Невероятно свестен човек, пазете го. Не го изпускайте, защото за този град е уникален шанс да има такъв човек – всеотдаен, чист, който не ламти за по-висока власт. Той би могъл да се издигне много лесно нагоре. Слава Богу, че не иска. Кметската власт е единствената реална власт в държавата. Кметът е човекът, който или прави, или не прави нищо. Него можеш да срещнеш на улицата, той не се крие зад охрана или зад автомобили. Можеш да го срещнеш, да го похвалиш, да му се оплачеш, да го наругаеш – всичко. Днес аз разговарях с него и съм във възторг. Усеща се, че е свръхинтелигентен човек и много чист във всичките си помисли. Пазете го.

- Смятате ли, че по високите нива на властта у нас има хора като кмета на Бургас?

- Не виждам за съжаление.

- Съвсем скоро са и местните избори, какво бихте казали на хората, които ще изслушат това интервю, а скоро и ще решават дали да отидат до секциите, как ще дадат своя глас… дали да напишат „не подкрепям никого“?

- Смятам, че е задължително и всеки човек, който уважава себе си, уважава роднините си, децата си, родителите си, народа си, е длъжен да гласува. Иначе няма на кого да се сърди. Ако не гласува, значи той сам се изхвърля от обществото. Това е демокрацията.

- Защо днешните автори и интелектуалци пишат за миналото, а настоящето сякаш не обичат да го изследват? Трябва ли да има една дистанция на времето, от която да направим своите изводи за това, което се случва в момента?

- Упрекът е много основателен, защото сюжетите от миналото са много по-удобни, за да можеш чрез тях да кажеш по-точната истина. Другата причина авторите да избягват да пишат за съвремието – например в театрите това е така, защото следва да са глупави и псевдовесели.