Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Хилядолетна лаборатория за балсамиране разкрива тайните на египетските мумии

Ключови думи: лаборатория, балсамиране, мумии, тайни, разкрития

В 2600-годишна лаборатория за балсамиране учени откриха съставките за направата на мумии: катран, мазнини, дървесни смоли и масла, използвани от древните египтяни за запазване на телата и подготовката им за задгробния живот, съобщава "Вашингтон пост".

Откритията, публикувани в списание „Nature“, показват, че веществата, използвани за направата на египетските мумии - поне в тази лаборатория - са били продукт на забележителна глобална верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би дори азиатската търговия за снабдяване със специфични съставки с противогъбични и антибактериални свойства, предава dariknews.bg.

"Това е наистина вълнуващо", казва пред "Вашингтон пост" Махмуд Бхагат, биохимик в Националния изследователски център в Кайро и член на изследователския екип. "Ако египтяните са пътували толкова далеч, за да се сдобият с тези специфични природни продукти, от точно тези страни, а не от други страни между тях, това означава, че е било умишлено, не е било просто опит или грешка... Те са знаели за микробиологията."

Шепа наръчници за балсамиране - заедно с химически изследвания на избрани мумии - отдавна са основните "прозорци" към разбирането на мистериозния и сложен 70-дневен процес на изсушаване и консервиране на телата.

През 2016 г., археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, разположена на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на древната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, включително глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи как съдържанието им е използвано в процеса на мумифициране: "За главата му", "за да бъде миризмата му приятна" или "за защита на черния дроб". С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически анализи на останките, за да се опитат да възстановят първоначалното им съдържание. Резултатът е един много специфичен "прозорец" към процеса на мумифициране.

Изследването предоставя богата и завладяваща информация за това как древните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.

Смята се, че естественият битум, подобно на катран вещество, произхожда от Мъртво море. Страничните продукти от хвойна и кипариси, както и смолата от род цъфтящи растения, наречени пистация, вероятно идват от Средиземноморския регион. Използвали са и смола от елеми - дърво, което расте в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са открили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.

"Индустрията за балсамиране е била двигател на ранната глобализация, като това е означавало, че наистина е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги разстояния - от Югоизточна Азия до Египет", казва съавторът на изследването Филип Стокхамер, археолог от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.

Въпреки това Смит заяви, че не е напълно убеден от резултата на смолата, която е открита само в една проба и е единственият компонент, който предполага търговски път до Азия. След хиляди години останките са стари и изветрели, така че химическият анализ може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, но не и доказателства. Това оставя място за научен дебат дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на определено растение. Смит отбелязва например, че някои от химическите анализи биха могли да се тълкуват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. "Знаем, че не е имало кръстосване между стария и новия свят, така че случаят беше отхвърлен", каза Смит.

Новото изследване оспорва други дългогодишни предположения за Древен Египет. В текстовете "антиу" дълго време е смятана за дума, означаваща "смирна". Пет съда с етикет "антиу" в Саккара обаче всъщност съдържат смес от животинска мазнина и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По подобен начин се смята, че "сефет" се отнася за свещено масло, докато три съда с този етикет са съдържали животински мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.

0
Коментара по темата
  Добави Коментар
250 000 евро за тристаен в София: Купувачите отстъпват, сделките падат с 15% Семействата се насочват към по-малки жилища, докато високите офертни цени задържат имотите по-дълго на пазара Данъчен удар по туризма в Гърция: 13 287 нарушения и глоби над 1 млн. евро Инспекторите провериха 2252 бизнеса по островите и курортите, а при тежките нарушения затвориха обекти
Сушата остави добитъка без паша, фермери го хранят с краставици и пъпеши В южна Румъния кладенци пресъхнаха, а стопаните вече посягат към фуража, приготвен за зимата Ламин Ямал купи имението на Жерар Пике и Шакира за 11 млн. евро Световният шампион избра прочутия комплекс край Барселона заради близостта до клубната база, спортните съоръжения и строгата охрана
4-тонна степен на Falcon 9 ще удари Луната на 5 август Сблъсъкът край кратера Айнщайн се очаква в 09:35 часа българско време и не носи опасност за Земята Ново проучване свърза червеното месо с риск от предсърдно мъждене Чревните бактерии превръщат хранителни вещества в метаболит, който влияе върху електрическата активност на сърцето
Бургас се превърна в център на бойните спортове Само ден преди официалното теглене за историческото събитие BRAVE 107, част от най-големите звезди на организацията направиха открита демонстративна тренировка, която събра стотици фенове Рекордно нисък Дунав задейства мерки в АЕЦ Козлодуй Двата блока работят по график, а министър Ива Петрова потърси съдействие от Сърбия
Софтуер засече 5000 пътни капана у нас, всяко пето преминаване е с превишена скорост Новата рискова карта показва къде КАТ трябва да насочи патрулите и камерите преди следващата тежка катастрофа Съветниците отрязаха над половината бюджет за концерта в Деня на Варна За празничната сцена край Пантеона бяха одобрени 75 000 евро вместо поисканите 153 420 евро
Дигитално възраждане: Как виртуалната реалност може да събуди спящото археологическо богатство на България Експертът Анселмо Капороси разкрива защо страната ни трябва да преминава от просто популяризиране на забележителности към изграждане на модерни териториални туристически системи 30 000 автомобила на ден през Кърджали: Готвят четири ленти и забрана на левите завои Обсъждат нов режим на най-натовареното кръгово, а местните настояват за околовръстен път