Избори на 2 април или удължаване живота на парламента с месец заради Великден

Като че ли 2 април е най-подходящата дата за поредните избори, а 26 март не е добра, защото сменяме часовото време и може да се получи объркване. Другият вариант е да отидем пред урните чак след Великденските празници, което означава удължаване на живота на това Народно събрание с повече от месец. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров. 

„Няма конституционно основания за продължаване на дейността на един парламент, който е извървял цялата процедура по член 99 от Конституцията. След като и третият мандат за сформиране на правителство завърши без успех, президентът днес би трябвало, след връщането на мандата от БСП, да определи датата за изборите, да разпусне народното събрание и да назначи ново служебно правителство“, обясни той.
 
Според него, не бива да се разтеглят срокове за действията на президента при такава политическа ситуация. Експертът изтъкна, че не е далеч момента, когато член 99 от Конституцията ще бъде преразгледан и действията на държавния глава ще бъдат разписани не по дни, а по часове. Границите на добрия политически тон отдавна са преминати, допълни той.

Проф. Пламен Киров допълни, че в момента процедурата е удължена на четири месеца, т.е. всеки следващ президент можело да я разтегли като дъвка и до шест месеца или една година.

„Единственото нещо, което може да забави разпускането на парламента, е да се предвидят тези два месеца, така че изборният ден да е в неделя, което е изискване на кодекса. Вотът се провеждат в двумесечен срок след разпускането на парламента“, обясни той.

Проф. Киров изтъкна, че няма никакъв шанс за отлагане на предсрочните парламентарни избори във времето и нито липсата на хартия, нито предстоящите великденски празници трябва да се използват като някакво извинение.

След като водещият го пита дали може България да се превърне в президентска република с референдум, бившият конституционен съдия отговори с „не“ и добави, че може да се организира, но глава девета на Конституцията е категорична за начина, по който тя се изменя, а промяната на формата на държавно управление е в компетентността на Великото народно събрание. 

"Първо трябва да има законопроект за изменение на Конституцията в сферата на формата на държавно управление, който да е внесен в Народното събрание. Трябва да има решение на парламента, но след обсъждане на внесения проект, което може да стане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. След това законодателният орган трябва с 2/3 мнозинство да реши свикването на Велико народно събрание", обясни проф. Киров.