Бивш готвач в резиденцията на Тато: Цола Драгойчева носеше зелник на Живков за Коледа
Вижте любопитен спомен на Илиан Желев, бивш готвач в резиденцията на Тодор Живков, за това как при социализма бившият Първи е отбелязвал коледните празници:
„При Живков изкарах над 10 години, бях негов готвач в годините 1969-1979. Бях свидетел на някои от най-силните моменти на българската държава, както и с очите си видях как другарят Живков празнуваше Бъдни вечер и Коледа.
Не е вярно, че през социализма тя е била забранен празник. Не беше рядко самият Живков да се шегува с това, че щом той празнува, всички трябва да могат да празнуват. Нека да ви разкажа как минаваха Коледа и Бъдни вечер в резиденцията на държавния глава.
В първите години (1969-1970) в кухнята оставаха Мара Малеева и други близки роднини, а нас ни пускаха в отпуск. Първата Коледа на другаря Тодор Живков видях чак през 1973 г. Бяхме помолени да останем и да сготвим нещо постно. Ясно беше, Бъдни вечер е.
Спомням си ястията на трапезата, сякаш беше вчера! Голяма топла питка, с подправки. Голям смях, ходехме по пазарите да търсим истинска чубрица. В резиденцията нямаше. Зелеви сарми с ориз и маслини, голяма тенджера. Пълнени с боб червени чушки. Няколко вида салати, но нищо извънредно или натруфено. Направихме и зелник, защото киселото зеле беше страхотно, носеха му го директно от някакво ТКЗС в Плевенско, хрупкаво и непрекалено солено, защото другарят Живков бореше още тогава високото си кръвно. Като ходи УБО с нас да търси чубрица (изкарахме акъла на хората по пазарите), купихме и ошав. Направихме тенджера с дъхав компот. За половин ден направихме трапеза за чудо и приказ, въпреки че не вярвахме. Как така в резиденцията ще се празнува Коледа? Ние не смеехме да я споменем у дома, а най-главният човек я празнува.
На Бъдни вечер се събра цялото семейство на другаря Тодор Живков, заедно с близки роднини. Напълниха една от трапезариите, а обслужващият персонал внасяше пълните тави, за да ги изнесе празни, с личната похвала на Първия човек на България.
Той беше много учтив, но всяка от тези похвали в онази вечер на 1973 г. си тежеше на мястото. Сами не можехме да повярваме, че той толкова е харесал простите ястия, които му бяхме приготвили. Около 9 часа вечерта той излезе, видя ни наредени пред залата и престорено се тросна – „Абе, вие какво правите тука, защо не си ходите при семействата, те не ви ли чакат?“. УБО ни разкараха по домовете с коли за минути, тогавашна София бе почти празна вечер, особено в такива дни. Всеки от нас имаше в джоба по парче питка и 20 лева, личен дар от Живков, огромна сума пари за тогава. На другия ден в 9 часа отново бяхме на работа, а тогава за първи път видяхме целия състав на ЦК на БКП да се изреди да посети резиденцията, всеки с по нещичко от своята трапеза. Цола Драгойчева бе донесла зелник, Живков дълго я разпитва за рецептата, много му беше харесал, помоли ни да го запишем как го прави и да му направим пак по нейния начин.
Към 11 часа дойдоха и коледарчетата, с пожелания за мир, любов, щастие. Отупаха хубаво другарите със сурвакниците, похапнаха на отрупаната трапеза, дадоха им по една торбичка със сладки неща.
На Бъдни вечер във всеки български дом заставаха около трапезата, най-старият чупеше погачата, похапваха постно и скромно, но в атмосфера на любов и признателност един към друг. В НРБ това беше семеен празник, лишен от всякаква религиозност, ден на семейството. Такъв беше и той в резиденцията на Живков“.
Източник: Вестник Ретро