Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

Ноември 2022 г. показа справедливост давайки по-топли и по-студени условия поравно на земната суша. Австралия и голяма част от Антарктида са с температури под нормата, докато почти цяла Европа, както и Гренландия са значително по-топли. В България отново бяха отчетени „летни горещини“ през ноември с около 2 – 3 °C повишение от стандартните норми за месеца. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през ноември 2022 г. в глобален план е била с 0,16 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,40 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г. Тази аномалия нарежда тазгодишния ноември на 9-то място в класацията за най-топъл месец ноември. Този ноември е по-топъл от всички останали, с изключение на ноември 2012 г. (Фиг. 1). Последният ноември, който е под стандартната норма е бил през 2011 г., а най-студеният такъв – от 1979 г. насам, е бил през 1984 г. Първият топъл ноември от 1979 г. до днес се случва през 2001 г., като след това има само още 4 месеца ноември, които са под традиционните си температурни стойности. За последните 10 години глобалната средна температура през ноември се е повишила с 0,34 °C. 

По света температурите бяха сравнително равномерно разпределени

В сравнение с дълга поредица изминали месеци, през които преобладаващата част от повърхността на Земята е била с по-високи средни температури от нормалното, то през ноември 2022 г. е имало сравнително равномерно разпределение на райони с положителни и отрицателни аномалии спрямо средните стойности за периода 1991 – 2020 г. (Фиг. 2). В Северното полукълбо с най-големи отрицателни аномалии се характеризират северните части на Канадския архипелаг, както и западните провинции на Канада и западните щати на САЩ. Сравнително големи поднормени отклонения са отбелязани и в Западен и Източен Сибир. 

От Южното полукълбо правят впечатление почти повсеместните отрицателни аномалии на средните температури в Антарктида и Австралия. Специално за Австралия това е поредният по-студен месец, в съчетание и с наднромени валежи, преизпълнили месечните норми в страната със 76%. 

В близост до Австралия в Нова Зеландия средните температури са били по-високи от нормалните, като една от причините е необичайно високата температура на морската вода около архипелага, която бележи рекордно високи температури за последните 30 години. 

Гренландия отново изпъква с температури над нормата, като стойността на месечната аномалия на места е превишавала 6 до 8 °C. Със сериозни положителни отклонения са средните температури и в Аляска, Аржентина, Северозападна Африка и Югоизточна Азия. 

За разлика от температурите над сушата, то средните месечни температури над моретата и океаните са преобладаващо по-високи от нормите. По-големи площи с отрицателни аномалии са отчетени в Индийски океан, западно от Австралия, в Атлантика в близост до Нюфаундленд и традиционно в голяма част от Южния Тропик на Тихи океан, поради продължаващата за трета поредна година Ла Ниня. Приема се, че когато имаме по-продължителна Ла Ниня, тя променя времето и Тихият океан е по-студен от обичайното. 

В Европа месецът заема 5-то място в класацията за най-топъл ноември

В Европа след рекордно топлите август и октомври, ноември също е бил по-топъл от нормалното, но не е отчетена рекордна аномалия. Стойността и тази година е с 1,36 °C по-висока от средната за периода 1991 – 2020 г. Това отрежда 5-то място в класацията за най-топъл ноември, където водач е 2015 г., следвана от 2020, 2009 и 2000 г. Най-студеният ноември за последните 43 г. е регистриран през 1994 г. с близо 4 °C отрицателна аномалия. 

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C. В регионален план почти целият континент е бил с по-високи температури от установените норми (Фиг. 3). Стойността на положителната аномалия на много места е надвишавала 3 °C, като най-големи положителни отклонения са наблюдавани в Исландия, Южна Норвегия и архипелага Свалбард. 

По-големи райони с поднормени средни температури са наблюдавани в северните и източните райони на Европейска Русия, където към края на месеца под влияние на обширен антициклон се е пренасял леден въздух от Сибир. 

В България ноември на места е бил с около 2 – 3 °C по-топъл от нормалното

През ноември 2022 г. средните температури в нашата страна са значително над обичайните. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположените автоматични станции, в по-голямата част от равнинната и низинната част на страната месецът е бил топъл – с аномалия спрямо периода 1991 – 2020 г. между 2 и 3 °C, а на места в Западна и Централна България и над 3 °C. С по-малки стойности на отклонението до към 1 – 1,5 °C, но отново в положителна посока са средните месечни температури в средно- и високопланинския пояс. 

Аномалията на тазгодишния ноември е сходна с тази на ноември 2015 и 2000 г. и е около 1,5 °C по-малка от най-топлия ноември в нашата метеорологична история до момента – отбелязан през 2010 г. (Фиг. 4). От началото на века най-студеният ноември се е случил през 2011 г., когато почти през целия месец са властвали студени антициклони и в някои сутрини термометрите са отчели стойности от минус 10 °C. Няма как да не отбележим, че след студения ноември 2011 г., последва и най-суровата зима в нашата страна за последните около 70 г. Студено е било и през 2007 и 2001 г., а с малка отрицателна аномалия са били месеците ноември през 2016, 2018 и 2020 г. 

За последните 22 г. скоростта, с която се повишава средната температура в равнинната част от страната е около 0,4 °C на десетилетие. 

Ноември 2022 г., подобно и на миналогодишния, започна с по-високи температури за този период на годината. На 2 ноември в повечето равнини и низини у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C. Нещо повече – 

в Пловдив са измерени 30,7 °C и е поставен абсолютен ноемврийски рекорд за града –

 няма по-висока измерена температура през ноември. Във Видин също има нова най-висока измерена ноемврийска температура от 28,8 °C. Липсата на по-масови абсолютни ноемврийски рекорди се дължи на миналогодишната топла вълна, при която на 5 ноември във Велико Търново беше счупен националният ни ноемврийски рекорд с 32,4 °C. Трябва да се отбележи, че и на други места в страната през ноември е имало случаи на типични летни „горещини“, когато са измервани температури над 30 °C (Фиг. 5). Разбира се, повечето от тези екстремно високи температури са регистрирани в Северна България, където често се създават условия за вятър с южна посока, имащ фонов ефект, т.е. води до допълнително повишаване на температурата. 

Прави впечатление, че в две поредни години се отчитат необичайно високи температури и само следващите години ще покажат дали това е случайност или вече е „новото“ нормално. С кратки прекъсвания около средата на месеца, топлото време продължи до към 24 ноември, когато температурите се понижиха трайно и до края на месеца бяха по-ниски от обичайните, със стойности характерни по-скоро за началото на зимата. На 28 и 29 ноември са отбелязани и първите по-масови снеговалежи в страната, но съществена снежна покривка в равнините не се образува. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за ноември 2022 г. е била само с 3% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 10 млн. км2. Тази стойност отреждат на тазгодишния ноември 8-мо място в класацията за най-малка площ на морския лед и месецът е далеч от годините с рекордно малка по площ лед, като 2016 и 2020 г. Трябва да отбележим, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка и оттогава годината с най-много лед е 1982 г., когато превишението е било около 12%. Последните години с наднормен лед са били 2008 и 2014 г. 

Картата на аномалиите на концентрацията на морски лед за ноември 2022 г. показва концентрации под средните, основно в 3 области:

северната част на Баренцово море (между Шпицберген и Франц-Йосифова земя),
западната част на Карско море,
Чукотско море. 
Липсата на морски лед в северната част на Баренцово море и западната част на Карско море е свързана с високите температури на въздуха, които са регистрирани там през изследвания период (Фиг. 2). 

В останалата част на Северния ледовит океан са наблюдавани средни или малко над средните концентрации, което е в съответствие с по-ниските от нормалното средни температури в Централна Арктика и Сибир.

В Антарктика площта на морския лед продължава да намалява с бързи темпове, в синхрон със сезонното повишение на температурата. 

В средни стойности площта на антарктичният морски лед е била 15,6 мил. км2, което е с 5% под средното за 1991 – 2020 г за ноември. Тези стойности класират месеца на 5-то място по най-малко лед, като водач и тук, както и в Арктика, е 2016 г. 

В аномалиите в концентрацията на морски лед около Антарктика за ноември 2022 г. правят впечатление големите отрицателни стойности около Антарктическия полуостров. С поднормени концентрации се характеризира почти цялата източна половина на Антарктика. С наднормена концентрация са били отново моретата на Амундсен и Рос, като там е имало места със значително превишение на средните стойности, предизвикани от силната циклонална активност в море Амундсен. 

През изминалия месец сякаш атмосферата си беше дала почивка – липсва информация за масови процеси довели до бедствени ситуации, особено след бурните няколко месеца, през които станахме свидетели на мощни екстремни прояви на времето. Дано тази почивка е по-дълга, но тенденциите от последните години показват точно обратното – все по-често има по-силни и по-екстремни прояви, водещи до повече инфраструктурни щети и повече жертви.

Автор: Симеон Матев / Климатека, https://www.climateka.bg/

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.