Кога ще дойде краят на политическата криза у нас? Историкът и бивш ректор на СУ проф. Иван Илчев цитира Чудомир

"Скептичен съм за понятието криза и винаги си спомням за една великолепна карикатура на Чудомир от 30-те години по времето на т. нар. световна икономическа криза тогава, на която двама от неговите нашенци, както той ги рисува – дрипави, опърпани, подпрели се на гегите си и си говорят. И единият казва на другия: „Абе, приятелю, кога ли ще свърши тази проклета икономическа криза, за да си заживеем в обичайната сиромашия.“ Българите живеем от криза в криза и няма нищо страшно". Така историкът и бивш ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев коментира пред Флагман.бг политическата криза, в която се намира страната ни от 2 години.

Проф. Иван Илчев по традиция е сред официалните гости на осемнадесетата кръгла маса на тема „Странджа и Черноморието между различните научни дисциплини“, която се проведе днес в Ахтопол. Форумът е по инициатива на инж. Петър Кънев – председател на Сдружение „Черноморска Странджа“.

„Този форум е от малкото примери у нас, когато обединение на хора със сходни интереси в науката издържа през годините. Аз съм бил член поне на 3-4 такива дискусионни клубове по различни обществени и професионални въпроси и за съжаление те не издържаха повече от година-две. Това е нещо, което е много важно и се дължи на първо място на спомоществователството на инж. Петър Кънев, но и на хората, които направиха сбирките възможни – за съжаление рано отишлия си Пламен Крайски и сега на д-р Атанас Орачев“, каза проф. Илчев.

Кое ще е зрънцето знание, което проф. Иван Илчев ще отнесе от форума?

„По-скоро един въпрос по повод изключително интересния доклад на проф. Диляна Ботева, който влиза в противоречие с моите принципи на историк. Тя е блестящ тълкувател на исторически извори, помня я още от студентка. Винаги съм се чудел доколко изворите сами по себе си могат да ни дадат представа за историята, ако не бъдат съпоставени с исторически събития. Всичко, което тя каза, е изключително важно – за датировката на образуването на провинция Тракия, но в крайна сметка, когато в историята се случва нещо, то има някаква причина. Много е важно освен тълкуванието на сведенията в изворите, това да бъде поставено на една по-широка платформа на това, което знаем за случилото се“, каза проф. Илчев.

„За колегата Николай Шаранков, който накрая направи нови тълкувания на надписи, от години, още като бях ректор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ми говореха за един блестящ млад човек, с когото се консултират колеги от Харвард, Оксфорд, Кеймбридж за разчитането на старогръцките надписи. Сега имах удоволствието да видя как това разчитане става дело“, каза проф. Илчев.

А колко е лесно да станеш студент у нас според бившия ректор на Софийския университет?

„Лесно е да се влезе студент, но би трябвало трудно да се излиза. Това е една много сбъркана финансова система в подкрепа на висшето образование въобще. Започнаха промени преди 5-6 години, но те вървят много бавно. Но от друга страна аз и преди години питах журналистите – виждали ли сте как самолетоносач прави завой? Трябва му голямо пространство и много време. Образованието е една консервативна система. То трябва да поддържа ценности и на тяхна база да изгражда нови такива, така че завои прави трудно. В последните години се правят промени. Нека да не изпадаме във вечно оплакване на нашата несрета, защото наши студенти са приемани за магистри и докторанти във всички европейски и американски университети без никакви проблеми. Качеството на нашето образование е признато. Само в САЩ имаше към 90 професори по физика, работещи в американски университети, които са възпитаници на Софийския университет. Така че ние с нашето мизерно финансово подсигуряване произвеждаме кадри за развитите европейски държави и за САЩ“, каза проф. Иван Илчев.

По повод новината, че Софийският университет открива нов филиал в Бургас по 5 специалности, проф. Илчев коментира, че винаги е бил против подобни решения. 

„Никога не съм допускал това, докато съм бил ректор. В тези филиали по определение обучението е на по-ниско ниво, нивото на изследванията е несравнимо по-ниско. И все пак нека да се погледнем – ние сме държава, в която от граница до граница има 400 км. България не е малка, но не е и толкова голяма, за да налага както ректорът в Красноярския край ми е обяснявал, например, че до техните филиали той ходел с хеликоптер. Това е стремеж на местните управи по някакъв начин да задържат младите хора в града и го разбирам напълно. Но навремето имаше един фантастичен разказ от руската писателка Журавльова, в който се говореше за едно младо момиче, което имало гениални идеи. Една от тях беше да се сложат крила на котките, за да ловят по-лесно мишки. И възникваше въпросът – има ли нужда народното стопанство от летящи котки. Нека си зададем и този въпрос…“, призова проф. Иван Илчев.