Защо децата вече не обичат родителите си?

Истина ли е това? Много са вече случаите, когато децата оставят родителите си в старчески домове и хосписи, или от чужбина им подхвърлят по нещо, за да не умрат от глад. Остават ги сами, захвърлят ги. Тези нещастни родители умират в самота, въпреки че имат деца. Просто това е едно такова време…вълчо време. И това се случва по целия свят, не само у нас. Защо се случва това?

Защото сме се „издигнали” от нивото на животинските инстинкти, когато всяко същество се грижи за потомството си, към човешкия егоизъм, който расте ли, расте. Затова губим тази първична връзка, така необходима в животинския свят за оцеляването му. Когато родителите са живели заедно с децата си, когато бащата е водел булката в църквата към младоженеца. И всички са били едно домакинство, живели са в един дом, често и в една стая. Всичко е било толкова просто, а сега коренно се е изменило. Променило се е, защото в живота ни се е настанил егоизмът, който ни изтласква към следващото нива на развитие. И за това вече не разбираме патриархалното и първично ниво, на което сме живели във взаимна емпатия и грижа.

Днешните деца това въобще не го разбират. А, защо да се привързвам към родителите си? Защо да се занимават с мен цял живот? За какво са ме родили? Докато са живи, са длъжни да се грижат за мен. Ако не го правят, както аз го искам, просто ги оставям и толкова. При това не чувстват болка, дори и вече те да умират. И това е защото вече е надраснал тези сантиментални емоции и не чувства връзка с родителите си. Че трябва да им помага и обезпечава, когато вече нямат достатъчно сили и средства. Това вече няма да се върне. Ако им помагаш се нуждаят от теб и можеш да бъдеш близо до тях. Ако спреш, вече не си им нужен. Така става…