Скъпо и при слаб интерес България взе едва 150 млн. лв. вътрешен заем

При слаб интерес финансовото министерство взе вътрешен заем от едва 150 млн. лв. при искани 200 млн. лв. от българските банки и други финансови дружества. Това става ясно от резултатите от проведения в понеделник аукцион, организиран от Българската народна банка.

Облигациите бяха със срочност от 5.5 години. Интересът към последната емисия държавни ценни книжа преди планираните избори на 2 октомври е от най-ниските за последните десет години.  Доказателство за това е постигнатият коефициент на покритие от едва 1.02. По-ниска стойност от това през последното десетилетие на вътрешния пазар има само три пъти – при опита на Асен Василев да вземе половин милиард в началото на април тази година (бел. р. – коефициентът стигна 0.9 и аукционът бе неуспешен), през 2014 г., когато финансовото министерство теглеше ударно заеми заради фалита на КТБ (бел. р. – коефициентът стигна 1.01) и в началото на 2012 г. (бел. р. - коефициентът достига 0.95).

Освен това цената на вътрешния заем е драстично по-висока от тази на пласираните 5-годишни ДЦК преди 10 месеца. Тогава постигнатата доходност бе 0.27%, а днес тя е в пъти по-висока и достига 4.13%. За резкия скок допринася както вдигането на лихвите от Европейската централна банка и редица други по света, така и несигурността около войната в Украйна, предава economic.bg.

Така доходността на 5.5-годишния вътрешен заем от вторник достига най-високото си ниво от 2012 г. насам – преди лихвите да поемат обърнат цикъла си и да поемат дълъг път на спад.

Най-голямо количество ДЦК на аукциона традиционно придобиват банките с дял от малко над 80%, следвани от пенсионните фондове с близо 10%, застрахователните дружества с почти 7% и други.

Слабият интерес към търга е факт дори при оповестен емисионен календар от страна на финансовото ведомство, което не бе правено от 2018 г. насам. Според публикувания документ се предвиждат още четири аукциона през всеки от следващите понеделници и то предимно при емисии с матуритет от 10.5 години – дългосрочни, при които цената е по-висока.

Иначе с новия вътрешен заем общо от началото на годината България е изтеглила близо 6.6 млрд. лв. нов дълг – външен и вътрешен – при таван в Закона за бюджета от 10.3 млрд. лв.