Инфлацията галопира, нужни са нови мерки заради скъпотията

Нужни са нови мерки срещу увеличаващата се инфлация, за да бъдат подкрепени хората срещу високите цени. Трябва бюджетът да се актуализира пак през есента. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ експертът от КНСБ Любослав Костов.

Той предлага най-ниската заплата да е в размер на поне 50% от средното трудово възнаграждение. Няма как минималната заплата да е под линията за бедност, изтъкна Костов. 

Работодателите обаче се дърпали и не щели да увеличават възнагражденията на служителите си.

"Бизнесът търси такава формула, по която минималната заплата или да намалее, или да бъде замразена. Гледа на нея като на разход и иска да го намали без да отчита, че когато тя нараства, заетостта в България също се увеличава. В същото време нарастват потреблението и растежът. Бизнесът не разбира това, тъй като е свикнал да упражнява монопол в малките региони и да формира заплата доста по-ниска от пазарната. Само в София има някакво равновесие", добави той.

„Инфлацията се индексира всеки месец, а доходите веднъж годишно. Прогнозата е за 18-20% инфлация, тъй като цените на газа всички ще ги усещаме. Затова е нужна нова актуализация  през есента“, заяви експертът от КНСБ. 

„Променяме пенсиите с изоставане, т.е. не сме го правили тогава, когато е трябвало, а от друга страна се вдига и линията на бедност, макар и малко. Почти всяка година около 1,5 млн. българи са под нея, а от тях малко над 300 000 са пенсионери. Това показва, че политиката за социално подпомагане не дава желаният ефект, за да изтласкаме все повече хора над тази линия, тъй като обхватът остава един и същ. Макар да вдигаме пенсиите, съотношенията не се променят и това е голямо притеснение“, коментира той.

„Европейската методология, която сме приели, не се спазва. През 2021 г. линията на бедност бе 369 лева, а трябваше да бъде 431. През 2022 г. ситуацията е същата. Министерството фиксира 413 лева, а тя е 460. За 2023 г. определиха да е 504, а трябва да е 541 лева. Всяка година милион и половина българи са под първите (б.а. грешните) цифри. Ако вземем под внимание реалните данни, ще са над 2 млн. бедните хора. Залагаме обаче по-ниски стойности, тъй като тази линия е обвързана с един куп плащания“, обясни той.

"Ако е по-висока линията на бедност, са и повече социалните разходи. Настояваме да се спазва така методологията, както е зададена от Евростат, а там пише, че трябва да се индексира с инфлацията на малката потребителска кошница", разкри икономическият експерт. 

Ако линията на бедност е 541 лева, това означава, че след спадането на данъците и осигуровките, всички хора, които работят на минимална работна заплата, ще са под нея, подчерта той.

"Откакто сме влезли в ЕС, не сме мръднали от последното място по минимално заплащане. В същото време разликата от производителността на българския работник и средноевропейския е доста по-малка от тази в доходите им", изтъкна Костов.