Защо треньорите в детско-юношеския футбол всъщност са аниматори

Нашите подрастващи футболисти изостават много сериозно от чуждестранните си връстници като физика, като динамика, като психика, а при повечето има и големи пропуски в техническата част. Колкото повече те напредват във възрастта, толкова повече разликата ще се увеличава и мъжкият национален отбор на България ще продължава да бъде все толкова неконкурентоспособен, пише вестник Сега.

Една от основните причини за това е наличието у нас на изключително некомпетентни треньори (аниматори) в детско-юношеския футбол в България, които нямат никаква представа как да изградят добър футболист. Достатъчно доказателство в тази посока е качеството на "продукцията", създадена от българските треньори през последните 2 десетилетия, но все пак ще аргументирам тезата си в 11 точки:

1. Обучението в треньорската школа е недостатъчно

Не се чувствам компетентен да преценя дали е адекватно по отношение на съдържанието и начина на представянето му. Поглеждайки в Правилника за дейността на треньорската школа към БФС обаче, всеки може да се запознае с хорариума на теоретичното обучение в школата. Според "Статута на треньора" притежателите на "В" лиценз (който изисква 124 часа теория) могат да бъдат треньори на всички нива в детско-юношеския футбол на професионални клубове, с изключение на клубове, участващи в елитните групи до 15, 17 и 19 години.

Според Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) към Министерски съвет хорариумът за най-ниската степен I, и то в задочна форма, трябва да бъде минимум 150 часа. Т.е. излиза, че дори обучаваните в специалности "Портиер-пиколо" и "Камериерка" се подготвят по-добре от треньорите.

Практическото обучение не го включвам, тъй като, дори да го има (което в много от случаите не е така), на практика там се "обучаваш" от човек, който е подготвен колкото теб. Да не говорим, че за специалност "Треньор" (не "Старши треньор") според НАПОО се изисква минимум завършване на колежанско образование в 4 семестъра. Същевременно се обезценява и образованието в НСА, където учиш 4 години в специалност "Футбол", за да завършиш "бакалавър" и да ти дадат право да придобиеш "В" лиценз, след като заплатиш за него на треньорската школа.

2. Треньорите не са педагози

Личностните качества играят огромна роля при изграждането на един професионален футболист. Те би трябвало да се усъвършенстват с правилния подход от треньора на футболния терен. За съжаление, педагогически дисциплини не са застъпени в обучението в треньорската школа.

3. Треньорите не са психолози

Такива дисциплини също не са достатъчно застъпени в треньорското обучение, а същевременно клубовете нямат назначени психолози и тази работа трябва да се извършва от самите треньори.

Наблюденията ми показват, че подходът на повечето треньори по време на мачовете убива детското желание за игра и развитие, а не го стимулира. Ставал съм свидетел на откровени обиди и подигравки, отправяни към 10-годишни деца.

4. Треньорите нямат представа от съвременна кондиционна подготовка

Както и в случая с психолозите, малките клубове нямат капацитет да ангажират кондиционни специалисти. Лошото е, че и повечето от големите клубове не го правят. Това автоматично става ангажимент на старши треньора, но той няма необходимите компетенции за това.

Като следствие - българските юноши над 16 години най-често изглеждат като с 2 години по-малки от връстниците си в Германия, Франция, Португалия и дори Сърбия. Да не говорим и за големия брой травми, които осакатяват децата за цял живот.

5. Треньорите не се интересуват с какво се хранят децата

от отборите, които тренират (с много малки изключения). А и не притежават компетенции да им дадат поне основни указания как да се грижат най-добре за тялото си. Като следствие - имаме още една причина за футболисти в юношеска възраст с недоразвита физика.

6. Треньорите нямат капацитет/желание за развитие

Основен проблем е, че не знаят чужд език и няма как да се самоусъвършенстват при недостатъчната подготовка в треньорската школа.

Преди около 5 години БФС закупи онлайн академия на SoccerPlay, която се използва дори от "Аякс". Системата обаче е на английски език и като следствие от това или от нежеланието на треньорите да се развиват, тя е използвана по-малко от 200 часа от качването ѝ онлайн, въпреки че са създадени служебно към 1500 профила за достъп.

7. Липса на конкуренция, която да повиши качеството

В България има 1705 лицензирани футболни треньори, а същевременно съществуват 1664 футболни отбора. Като добавим националните селекционери и техните помощници, както и директорите на школи, накрая ще се окаже, че има недостиг на треньори, без дори да отчитаме помощниците в клубните тимове.

На практика всеки лицензиран треньор има осигурена работа, която го очаква веднага след взимането на лиценз, без значение какви компетенции притежава.

8. Треньорите не се отнасят професионално към задълженията си да развиват играчи

С две-три изключения в цяла България (където клубовете го правят централизирано), никъде треньорите не изготвят индивидуален план за развитие на футболиста и отчет за проследяване на това развитие. Рядкост е треньор да отделя от времето си, за да работи индивидуално с някой играч, в който е видял потенциал, ако за това не му се заплаща.

9. Слугинажът

Наскоро изключително успешният треньор Станимир Стоилов каза по адрес на треньорското съсловие: "Виновни сме, че се примиряваме с ролята на слуги. Години наред треньорите се прегъват, напасват, нагаждат по волята на собствениците и резултатът е видим".

Това го има и в детско-юношеския футбол, макар и в различни измерения.

10. Точкогонството

Повечето треньори оценяват работата си на база на спечелените точки, а не на изградените футболисти и пълноценни личности, а това е изключително погрешно и не води до абсолютно нищо градивно.

11. Амбиции, които не отговарят на качествата на треньора

В България има 135 треньори с лиценз PRO при средно 35 професионални клуба в последните години. Отчитайки и присъствието на чуждестранни треньори, имаме над 100 "висококвалифицирани", но безработни наставници. Много от тези хора биха могли да бъдат полезни в детско-юношеския футбол, но самооценката им не го позволява.

В крайна сметка, имайки предвид изложените аргументи, повечето от треньорите работят всъщност като аниматори, които забавляват децата три пъти седмично по 1 час, за да си вземат процент от таксите и/или заплатата. Не казвам, че не обичат работата си, а че в над 90% от случаите няма никакъв ефект от нея.

---------------

* Виктор Кирков е доктор по икономика ("Финансово управление на професионален футболен клуб"), спортен мениджър и собственик на "Спортс Мениджмънт България" ЕООД