3000 българки жертви на домашно насилие за година

Близо 3000 жени годишно стават жетви на домашно насилие, а държавата и институциите не успяват да ги защитят и да накажат насилниците. Правосъдният министър Надежда Йорданова е готова със законодателни промени, които са повече от належащи, съобщи Нова.

Според статистиката на МВР за 2021 г. 2816 жени и 935 деца са жертва на домашно насилие. Това означава, че всеки ден 7 жени и 3 деца са бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е според статистиката на подадените жалби в МВР. Колко обаче реално са жертвите - не е ясно.

Според психиатъра Цветеслава Гълъбова проблемът е много сериозен, защото у жертвите на насилие, се създава чувство на вина, че с някакво собствено поведение са предизвикали агресията и насилието. Така им се създава зависимост.

"За насилника е от изключителна важност да създаде зависимост - дали емоционална, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето заедно. Насилниците успяват да направят това и затова жертвите на насилие наистина се срамуват. Убедени са, че те по някакъв начин са предизвикали това поведение и съчетано със зависимостта, води до това, те да не споделят със своите близки и да не търсят институциите. Притесняват се социалните да не им вземат децата. Факт е, че нашите институции не работят добре.", смята Цветеслава Гълъбова.

Надя Кожухарова от Асоциация "Анимус" обяснява какъв по принцип е профилът на насилника.

"Той е човек, който трудно изпитва емпатия. Склонен е да общува с най-близките си хора, като упражнява власт и контрол над тях. Трудно преживява загуби. Трудно бива изоставен. На практика той е един зависим човек, но не може да го признае. Насилието, което упражняват тези хора не е само физическо. Много по-често срещаме емоционално насилие, психическо насилие. То се изразява чрез малки ежедневни неща, които целят да покажат на жертвата, че тя няма стойност, че не може да се справи с нищо, че нищо не струва и по този начин да я подчинят на насилника. Това са обиди, обвинения, заплахи, обезценяване. За съжаление, в нашето общество тези неща са приети като дребни спречквания", посочва тя.

Според Анели Чобанова настоящият закон за защита от домашно насилие предвижда единствено съдебна защита, а е нужно с оглед бързина на реакцията, да има административна такава, за да може да се осигури на момента реакция от страна на мултидисциплинарен екип от полицай, психолог и прокурор.

В момента има работна група към Министерството на правосъдието, в която всички тези обстоятелства се обсъждат, за да стане законът по-ефективен в защита на жертвите. Законопроектът скоро ще влезе за обсъждане в Министерския съвет.

Според министъра на правосъдието Надежда Йорданова с тези законови промени ситуацията ще се подобри. Жертвите на насилие, ще получат по-бърза, по-добра защита и контролът по прилагане на мерките за защита ще бъде по-добър. Освен забраната за физически контакт от страна на насилника към жертвата, ние предвиждаме възможност за забрана на всички видове контакт чрез телефон, интернет, каквито и да е видове комуникация.

Предвиждаме и задължение на насилника чрез програми, чрез които да преминава през контрол на гнева, със справяне с агресията. Това е, за да се намалят случаите на рецидив. Обсъжда се и забрана за носене на огнестрелно оръжие, забрана за издаване на разрешение за носене на такова, спиране на разрешението за оръжие, забрана за боеприпаси и пиротехнически средства, заяви Йорданова.